Най-добри предшественици за отглеждането на царевица у нас са бобовите култури грах, фасул, фий, люцерна и др. Добри предшественици са пшеницата и ечемикът. Неподходящи са овесът и царевицата. Като лоши предшественици може да изброим захарното цвекло, слънчогледа и соргото.

При подходящо торене различията между предшествениците намаляват.

Царевицата може да се отглежда като монокултура, без да се намалява добивът, в продължение на 3 до 7 и повече години. Царевицата може да се отглежда успешно в смесени посеви с фасул, соя, грах и др. В уплътнени сеитбообращения царевицата може да се отглежда при напояване като втора култура за зърно или за зелена маса след репко, зимен грах, фий, ръж за зелена маса и др.

Обработка на почвата

Навременната обработка на почвата е важно условие за осигуряване на стабилни добиви от царевицата. Основната обрака зависи от предшественика, климата и вида почва.

Дълбочината на оранта при отглеждането на царевицата у нас е предмет на дългогодишни проучвания. Първите изследвания при отглеждането на царевицата без торене показаха, че удълбочаването на оранта на повечето почвени типове над 20-25 cm води до увеличаване на добивите, като най-подходящата дълбочина е 30-35 cm. По-късните изследвания при отглеждането на царевицата с торене показаха, че ефектът от отделните дълбочини се изравнява. Изследванията на Института по царевицата в Кнежа показват, че при оран през август (при торене, напояване и използване на хербициди) увеличаването на дълбочината й над 10-12 cm не води до повишаване на добива. Това показва, че интензивните фактори при отглеждането на царевицата имат много по-силен ефект, отколкото дълбочината на оранта, и анулират предимството й.

При такива условия на по-леките почви оранта трябва да се извършва на 18-20 cm, а при по-тежките – на 20-25 cm. Необходимо е през 4-6 години да се извършва продълбочаване на оранта до 25 cm при по-леките и до 30 cm при по-тежките почви.

След зимни житни куртури оранта трябва да се извърши веднага след прибиране на предшественика, но не по-късно от август. Когато оранта не може да се извърши навреме, както и на площи, заплевелени с многогодишни коренищни и кореноиздънкови плевели, непосредствено след жътвата се извършва подмятане на стърнището на дълбочина 8-12 cm. След това се извършва оран.

Основна оран. Подготовка за сеитба на царевица

Не трябва да се допуска оран през пролетта, защото добиви са много ниски. Оранта след късни предшественици трябва да се извършва с плуг с предплужници и след това да се заравни чрез дискуване или валиране, за да се предотврати изпарението на влагата. На почви с тежък механичен състав не трябва да се извършва заравняване на оранта, защото във влажни години се увеличава плътността им. Почвата след различните предшественици през есента се поддържа чиста от плевели чрез допълнителни обработки в зависимост от степента на заплевеляване. При слабо заплевеляване се извършва дискуване или култивиране на 8-10 cm, при силно заплевеляване или при поникване на много самосевки се извършва преораване на 10-12 cm. Не е необходимо извършване на допълнителни обработки на площи, чисти от плевели и самосевки.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЦАРЕВИЦАТА

След предшественик царевица основната обработка не се различава от обработката след късни предшественици. Тя трябва да се извършва веднага след прибирането на царевицата, когато няма много растителни остатъци. При наличие на много растителни остатъци обработката включва надробяването им чрез дискуване или чрез специални раздробители, след което се извършва оран на дълбочина, с която се осигурява заравяне на надробените растителни остатъци. Оранта трябва да се извърши веднага след прибирането на царевицата, защото всяко закъсняване понижава качеството й, вследствие на което се понижава и добивът.

След предшественик люцерна се извършва обработка с лющилници на 7-8 cm, за да се подрежат кореновите шийки и да се предотврати израстването на издънки от спящите пъпки. След просъхване на кореновите шийки се извършва оран на 20-25 cm. До есента, ако в изораната площ поникне люцерна, се провеждат допълнителни обработки за унищожаването й.

При отглеждане на царевицата с напояване се налага текущо подравняване на площите, което е по-добре да се извърши през есента. Извършването му през пролетта води до уплътняване на почвата и влошаване на качеството на предсеитбените обработки.

Пролетната предсеитбена подготовка е важно звено в обработката на почвата. През пролетта броят и видът на обработките зависят от почвените и климатичните условия, степента на заплевеляване и наличието на почвена кора.

С предсеитбените обработки през пролетта не трябва да се прекалява, защото във влажни години почвата се уплътнява, а в сухи години се създават условия за ветрова ерозия.

При отглеждането на царевицата на наклонени терени и за предпазване от ерозия оранта трябва да се извършва на гребени или да се оставят отворени бразди през 1 т. Това се постига чрез удължаване на отметателната дъска на последното плужно тяло с 40 cm или чрез премахване на последното плужно тяло. Оранта в райони с изразена ерозия трябва да се извършва с плоскорези, които не обръщат почвения пласт.

Царевицата в нашата страна се засява и след предкултура (репко, зимен грах, ръж за зелено и др.). В този случай площта се дискува 1-2 пъти веднага след прибиране на предкултурата и се пристъпва към сеитба.

Торене на царевицата

Има голям ефект върху добива от царевицата, особено силно изразен при отглеждането на хибриди с висок добивен потенциал. За формиране на 100 kg зърно и съответно количество биомаса царевицата извлича от почвата от 2.0 до 3.0 kg N, от 0.7 до 1.5 kg Р205 и от 1.6 до 2.7 kg К20.

Съществено влияние върху ефекта от торенето оказват моментът и начинът на внасяне на торовете. Изследванията у нас показват, че най-добри резултати се получават при внасяне на цялото количество фосфорни и калиеви торове преди оранта, след прибиране на предшественика.

При отглеждане на царевицата без напояване най-добре е азотната торова норма да се внесе еднократно с една от предсеитбените обработки. На много леки по механичен състав почви азотната норма трябва да се внася на части – предсеитбено и с едно или с две подхранвания. Когато царевицата се отглежда с напояване, половината от азотната норма се внася предсеитбено, а другата – като подхранване, съчетано с набраздяването за гравитачно поливане.

Торенето на царевицата с високи азотни и фосфорни норми предизвиква блокиране на микроелементите молибден и цинк, в резултат на което се появява хлороза (жълтеене на растенията). При такава поява растенията се пръскат с молибден и цинк съдържащи листни торове.

Торенето с високи норми може да стресира царевицата

Царевицата реагира добре на торене с органични торове, като най-го-лямо значение има оборският тор. При неполивни условия преди оранта трябва да се внасят 2-3 т на декар, а при поливни – 3-4 т на декар добре угнил оборски тор. На площите, торени с оборски тор, се запазват нормите за торене с азот, като се изключва торенето с фосфорни и калиеви торове през първата и втората година. Пресният оборски тор и торовата течност са с висок ефект при царевицата и може да се използват чрез шербетуване с поливната вода.

На кисели почви се прилага варуване (или торене с торове съдържащи калций) за подобряване на почвената реакция, физичните свойства на почвата и хранителния режим на царевицата.

Сеитба и хибриди

Желателно е в стопанството да се отглеждат няколко от най-подходящите за условията на района царевични хибриди. В сухите, райони и при отглеждане на по-бедни почви за предпочитане са хибридите с къс вегетационен период и с по-висока устойчивост на суша. При отглеждане на царевицата с напояване трябва да се засяват хибриди с висок потенциал на продуктивност и дълъг вегетационен период. Когато царевицата е основен предшественик за пшеницата, трябва да се засяват ранни, средно ранни и средно късни хибриди.

Важно да се знае е, че полската кълняемост (в зависимост от климатичните условия и дълбочината на сеитбата) на разпространените в нашата страна царевични хибриди е с 10-36 % по-ниска от лабораторната. Това налага преди сеитбата да се определи полската кълняемост, за да се изчисли точно посевната норма. Определянето й се извършва, като в сандъчета с размери 50/50/10 cm се засяват определен брой семена на дълбочина 3—4 cm и почвата се навлажнява. Сандъчетата със засети семена престояват една седмица в помещение с температура 7-8° С. Следва преместване им при температура 20° С, където след няколко дни семената поникват и се определя полската им кълняемост.

Царевицата е топлолюбива култура и трябва да се засява, когато почвата на 10 cm дълбочина трайно се затопли до 10-12° С. Оптималните срокове за сеитба в нашата страна са между 5 април и 5-10 май. По-ранната и по-късната сеитба от този срок водят до по-ниски добиви.

Царевицата се засява при междуредово разстояние 70 см. В някои страни при отглеждането на царевицата за зърно сеитбата се извършва на междуредово разстояние от 50-100 cm. Опитите със сеитба на междуредови разстояния от 30 до 160 cm показват, че с увеличаване на междуредието до 90 cm при неполивни условия и до 100 cm при поливни условия добивът при еднакъв брой растения не се изменя.

Гъстотата на посева оказва много по-голямо влияние върху добива, отколкото междуредовото разстояние.

За да се извърши прибиране на даден посев с посочения брой растения, сеялката трябва да се нагласи да изсява на точно определено разстояние с 20-25 % повече кълняеми семена от необходимото количество. Това се налага понеже не всички семена поникват, а част от поникналите загиват при нападение от болести и неприятели или се унищожават с междуредовите обработки.

Сеитбената норма в килограми е1-3 в зависимост от семената. Дълбочината на сеитба е 6-8 см.

Грижи през вегетацията

Те обхващат борбата с плевелите, подхранването при поливни условия, напояването, борбата с болестите и неприятелите.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Царевичен стъблен пробивач – особености и борба

Механичната борба срещу плевелите се осъществява чрез брануване и междуредови обработки. Брануването е с голям ефект, когато се провежда във фаза поникване до 1-ви -2-ри лист на плевелите. С навременното му извършване може да се унищожат до 70 % от плевелите.

Борбата срещу плевелите при по-голямо заплевеляване се води чрез окопаване. С провеждането му се цели и разрохкване на почвата в междуредието. Броят на окопаванията зависи от развитието на плевелите в царевичния посев.

Първото окопаване е с особено голямо значение, защото в началните фази от развитието си царевичните растения нарастват бавно, не понасят засенчване и се угнетяват от плевелите. То се извършва във фаза 3-ти – 5-и лист на царевичните растения на дълбочина 10-12 cm и ширина на защитната зона 12-13 cm. Дълбочината на окопаването и ширината на защитната зона трябва да бъдат съобразени с развитието на стъблените корени надолу и встрани. Затова при всяко следващо окопаване дълбочината трябва да се намалява с 2-3 cm, а ширината на защитната зона да се увеличава с 2-4 cm.

При несъобразяване с тези особености окопаването може да нанесе вреда, когато с провеждането му е повредена кореновата система, тъй като тя по-трудно се възстановява. Вредата е много по-голяма в сухи години. С окопаванията не трябва да се прекалява. Броят им се определя основно в зависимост от развитието на плевелите и от състоянието на почвата. С последното окопаване трябва да се извърши слабо загърляне за укрепване на растенията и за унищожаване на поникналите в реда плевели. Когато царевицата се отглежда при гравитачно напояване, с последното окопаване се отварят поливните бразди.

Източник: Растениевъдство, Аграрен университет Пловдив, 2007