От строителството към оранжериите: Как Росен от Плевен превърна розовите домати в своя професия
На 39 години, Росен Симеонов от Плевен прави смел завой в живота си – напуска строителството и се впуска в ново начинание: зеленчукопроизводството. Днес, вече трета година, той отглежда розови домати в собствените си оранжерии и не крие, че е намерил своето място. Историята му е пример за това как човек може да преоткрие себе си, да се адаптира и да открие устойчив поминък в земеделието.
„Запалих се покрай един колега“, споделя Росен. „Той беше направил оранжерии и реших да опитам. Хареса ми още от първия ден — усещането да създаваш продукт със собствените си ръце.“
Преходът от бетон към почва
Росен признава, че напускането на строителния сектор не е било трудно решение. Работата е била стабилна, но не му е носила удовлетворението, което получава днес. Оранжериите му дават възможност да работи самостоятелно, на своя земя, и да усеща резултата от труда си пряко – в плодовете, които бере.
„Аз съм селско момче“, казва той. „Израснах около баби и родители, които отглеждаха градини. Така се научих от малък какво означава да се грижиш за растенията. Зеленчукопроизводството не ме затруднява – то ми е в кръвта.“
Пазарът: между борсата и местните магазини
Попитан дали печели от зеленчукопроизводството, Росен е откровен:
„Да, доволен съм. Изкарвам добре. Продавам основно на борсите в Плевен – там цените са по-ниски, но продукцията върви и не остава излишна. Освен това продавам и в магазини и по пазарите в района, където цените са малко по-различни. Разпределението е добро и ми позволява да имам постоянни клиенти.“
По думите му борсите гарантират обем, докато продажбите по магазини дават по-добра цена. Комбинацията осигурява баланс и минимизира риска от загуби – нещо, което е ключово за малките производители.
Може ли едно семейство да се издържа от домати?
Росен е категоричен: „При една оранжерия – трудно. Но при три оранжерии едно семейство може спокойно да се издържа целогодишно.“
По думите му, за да бъде устойчиво едно стопанство, не е достатъчно само да произведе добра реколта. Трябва да има реализация, постоянен пазар и добра организация. Но ако човек е отдаден, работи системно и управлява разумно, зеленчукопроизводството може да донесе стабилен доход.
„Правя го със сърце“
Най-личната част от разговора с Росен идва, когато го питаме дали съжалява за промяната в живота си. Той се усмихва и отговаря без колебание:
„Нито за миг. Харесвам това, което правя. Правя го със сърце.“
Тази кратка, но силна реплика обобщава най-добре неговата история. Земеделието не е просто бизнес – то е отдаденост, ритъм, връзка с природата и удовлетворение от всеки плод, който си помогнал да израсне.
В заключение
Историята на Росен Симеонов показва, че в българското земеделие има място за ново начало, стига човек да има желание и търпение. Оранжерийното производство на домати изисква труд, внимание и постоянство, но може да се превърне в устойчив поминък. А когато зад всичко стои сърце – резултатите идват.
