От фермата до вилицата или фермери срещу индустрията?

Последните пет години бяха ключови за земеделието, особено след публикуването на Европейската зелена сделка, стратегията „От фермата до вилицата“ и Стратегията за биоразнообразие. Но дали промяната доведе до желания резултат, говорят европейските фермери.

В последната година ставаме свидетели на все по-мащабни протести от страна на земеделската общност в Европа. Според стопаните, в основата на проблема е неговото неразбиране, както от страна на отговорните институции, така и от обществото като цяло.

„Не можете да управлявате земеделието и селските райони от бюро или седейки на пленарни заседания. Трябва да излезете на полето, да говорите с реални фермери, с истински селски общности, за да разберете пред какви предизвикателства са изправени и от какво се нуждаят, за да се направят необходимите промени, които да гарантират, че земеделският сектор в Европа постига дълготрайни икономически, социални и екологични успехи“, коментира Райних Кьон, немски производител.

Неговите думи са потвърдени и от статистиката. Данните на Евробарометър показват, че едва 6% от европейците имат редовен контакт със селскостопански животни, което не е изненадващо, като се има предвид, че 85% от световното население живее в или близо до градските центрове (според изследване на ФАО).

В резултат на това политиките и стратегиите, предложени от Европейската комисия, често се основават на ненаучна, пристрастна и остаряла информация за реалностите на селското стопанство, фермерите и заобикалящите ги общности.

„Наблюдавайки решенията на комисията по земеделие, забелязахме значително разминаване между разбирането на някои хора за реалностите на земеделието в Европа днес и техните възприятия за него. Това за съжаление води до несвързани и често противоречиви политики“, категоричен е Йохан Хоф, животновъд от Бавария.

„Например, когато някои призовават за повече пасища в Европа, като същевременно все повече осъждат консумацията на месо. Трябва да върнем здравия разум в европейските политики, да направим нашите ферми по-конкурентоспособни и преди всичко да ги защитим по-добре от глобалната конкуренция, която напоследък ги удря все по-тежко“, добавя той.

По отношение на баланса между производство и екология, фермерите са на мнение, че изкуствено се създават проблеми, целящи да отклонят общественото внимание от истинската заплаха.

„Фермерите не са против еколозите, всъщност е точно обратното – ние искаме наистина високи екологични стандарти в Европа“, казва Жан Матийо Тевено, 30-годишен фермер от Лион.

Като представител по въпросите на климата за European Coordination Via Campesina (ECVC) – конфедерация от синдикати, представляващи дребни фермери – той работи с правителства и институции за укрепване на екологичните политики, като същевременно подкрепя производителите.

„Имаме едно фалшиво противопоставяне между еколози и фермери. Смятаме, че това е манипулация, създадена от голямата индустрия, която се опитва да накара фермерите и еколозите да се бият помежду си, когато истинският проблем е самата индустрия“, споделя с горчивина той.

„Вместо да протестират срещу зелените политики, дребните фермери изискваха справедливи приходи за продукцията си“, обяснява Жан. „В повечето страни от ЕС средният доход на фермерите (включително със субсидиите) е около половината от този на останалите граждани, според данни на ECVC“.

Въпреки че е съгласен, че за европейските фермери е невъзможно да се конкурират с международни износители, които не са обвързани от същите строги правила, той казва, че понижаването на стандартите до същото ниво не е пътят напред.

„Решението всъщност е да се забрани вносът, който не отговаря на нашите стандарти и да се определят минимални цени. За супермаркетите изменението на климата дори не се случва“, коментира Жан.

Засега европейските споразумения за свободна търговия са нагласени срещу местните фермери, чиято продукция страда в условията на екстремно време. В нишата на Жан за продажба на зеленчукови разсади той вижда прякото въздействие на изменението на климата върху производителите.

В неговия регион изключително влажна и студена пролет измести тазгодишния сезон на засаждане на домати през лятото. Но за супермаркетите всичко е както обикновено.

„Ние се борим срещу супермаркетите и всички дълги вериги защото, първо смятаме, че те са отговорни за изменението на климата, защото отделят много CO2, и второ – те изобщо не уважават фермерите и дори не им пука за положението. За тях мисля, че промяната дори не се случва! Във Франция няма домати? Купуват ги от Мароко – на нереално ниска цена”.

В работата си с ECVC Жан се застъпва за интервенционно ценообразуване от правителствата. Това би принудило супермаркетите да купуват вносни стоки на същата цена като местните.

„Винаги сме казвали, че храната не е стока. Храната е основата на живота, така че не трябва да бъде включвана в системата на Световната търговска организация или в което и да е споразумение за свободна търговия, защото това не е кола, не е компютър. Това е нещо, от което се нуждаем, за да живеем“, завърши той.