Павел Павлов – фермерът, който спасява престарели животни и пази българския фолклор

Павел Павлов е млад фермер, който от сутрин до вечер отдава цялото си време и грижа на своите животни. За него те не са просто стопанство, а живи същества, които заслужават грижа и втори шанс. Освен с любовта си към животните, Павел е отдаден и на българския фолклор, който определя като своя втора голяма страст.

Павел се стреми да съхранява българското и да запази българските традиции. Разговаряме с него за ежедневието на фермера, за любовта и състраданието към животните.

Как започна любовта ти към животните и земеделието?

Любовта ми към животните започна още от малък. Покрай баба ми и дядо ми израснах сред животни и селския живот. Те ме научиха да ги уважавам, да се грижа за тях и да ги обичам като част от семейството.

Колко и какви животни отглеждаш в момента и кои са най-големите ти любимци?

Отглеждам различни животни – крави, овце, кози, коне, магарета, прасета, патки, кокошки, кучета и други. За мен няма любимо животно – всяко има своето място в сърцето ми.

Спасявал си крави, овце, коне, кози, магарета, патици и много кучета от клане или изоставяне. Коя история никога няма да забравиш?

Всяко спасено животно има своя история. Не мога да избера само една, защото всяко ми е оставило следа. Най-голямата награда е да ги видя спокойни, здрави и щастливи. 

Наскоро например, преди две седмици, прибрах едно магаре и едно куче, които бяха изхвърлени от предишните си собственици. Магарето е старо, сляпо, немощно. То беше дошло близо до моята фермата. Аз веднага се погрижих за него – вода, храна, грижа, обадих се в общината. За мен това е все едно да хвърлиш родител когато остарее.

Кучето за съжаление няма да живее още дълго. Старо е и си личи, че е било бито.

Друг случай – случайно видях в интернет, че старо магаре се продава за клане и вече имаше уговорен купувач. Много дълго време уговарях собственика да развали сделката. Обяснявах му колко много искам да дам шанс на това животно да живее. След дълги разговори той се съгласи, но срещу немалка сума. Събрах парите и успях да спася не само това магаре, а още и двете му сестри. Днес те живеят спокойно във фермата ми.

Какво изпитваш, когато спасиш животно и му дадеш втори шанс?

Това е чувство, което трудно може да се опише. Радост, удовлетворение и спокойствие, че съм дал шанс на един живот. Чувствам се зареден и доволен от това.

Кое е най-трудното в ежедневието на един фермер?

Най-трудното е, че няма почивен ден. Животните разчитат на теб всеки ден, независимо от времето, празниците или умората. Но пък съм щастлив. Ако пък съм тъжен, сутрин ме посрещат куче и котка, и се усмихвам.

Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш?

Да, всеки човек има трудни моменти. Но никога не съм се отказал, защото знам защо го правя. След всяко изпитание ставам още по-силен.

Как изглежда един твой обикновен ден – от сутрин до вечер?

Работа, работа и пак работа. Денят започва рано и завършва късно. Грижите за животните никога не свършват, а често трябва да се справяш с десет неща едновременно. Но пак казвам меракът – е по- силен от всичко.

Защо според теб е важно хората да проявяват повече състрадание към животните?

Защото животните също чувстват – изпитват болка, страх и обич. Начинът, по който се отнасяме към тях, показва какви хора сме. Ако сме по-добри към животните, ще бъдем по-добри и един към друг. Нека бъдем по-добри.

Освен фермер, ти си и голям почитател и изпълнител на българския фолклор. Какво място заема народната музика в живота ти?

Българската народна музика е част от мен. Няма ден, в който да не пея. Сутрин ставам в 6 часа и още с първите слънчеви лъчи запявам. Докато работя – пея, когато съм уморен – пак пея. Песента ми дава сили и ме кара да продължавам напред. За мен българският фолклор не е просто музика – той е душата на България, нашата история и корени.

Докато имам глас, ще пея и ще пазя българската народна песен жива. Аз съм самоук, но емоцията, която предавам на хората когато пея на живо, не на запис, е невероятна. Публиката също я усеща и хората ме канят, защото виждат, че не пея заради пари, а от сърце.

Къде виждаш себе си след 10 години?

След 10 години се виждам като човек, който е успял да запази най-важното – любовта към земята, животните и българския фолклор. Искам стопанството ми да се развива още повече, да създавам още повече с труд и честен начин на живот, а с песните си да продължавам да нося радост на хората.

Най-голямото ми желание е да остана същият човек – земен, истински и благодарен на всички, които вървят до мен и ме подкрепят. И най-вече да срещна момиче, с което да създам семейство и тя да харесва това, което правя.

Ако имаше възможност да отправиш едно послание към всички хора, какво би било то?

Бих казал на всички хора никога да не се отказват от мечтите си. Да бъдат добри, честни и да не забравят, че с труд, постоянство и вяра всичко е възможно. Нека ценим семейството, природата и българските традиции, защото те са нашите корени.

И най-вече – нека бъдем хора, да си помагаме и да оставяме след себе си повече добрина, отколкото омраза. Да бъдем единни, защото тогава ще пребъде. Един за всички, всички за един.