Практични съвети при прилагане на интегрирана растителна защита за борба срещу болестите при растенията

ИРЗ цели да задържи популациите от вредни организми на едно минимално и дълготрайно ниво. Постигайки това вече може ефективно да регулираме с препаратите за растителна защита плътността на нападение от болестите под прага на икономическа вредност.

Практиката показва, че прилагането на различните методи за борба срещу болестите по културните растения не винаги успяват да запазят нападението от болестите под прага на икономическа  вредност. За да сме успешни в регулацията на плътността на фитопатогените трябва да използваме комплекс от дейности, обединени в понятието интегрирана растителна защита/ИРЗ/. В тази статия ще разгледаме принципите, които съставляват това понятие и как да ги прилагаме в стопанствата ни.

Интегрираната растителна защита за борба срещу болестите е оптимално съчетание на следните методи:

Организационно-стопански метод – Най-важното средство е да внедряваме имунно устойчиви сортове в стопанствата си и да им определяме правилни места за отглеждане. Основно мероприятие в този метод е спазването на правилно сеитбообращение. Нужно е да се отглеждат култури, които се нападат от различни патогени. Също е желателно сортова разновидност, напр. масовото нападение от ръжди при житните се ограничава чрез едновременно отглеждане на няколко сорта, с различна чувствителност към разпространените физиологични раси.

Спазването на пространствена изолация допринася за отглеждането на здрав посевен и посадъчен материал.

Агротехнически метод – При правилна обработка на почвата се унищожават голяма част от източниците на зараза. Например заораването в почвата на растителните остатъци намалява първичното нападение от болестите през следващата година. Унищожавайки самосевките и плевелите ограничава развитието на маните и ръждите по житните култури.

Използването на едри семена и здрав посадъчен материал е фактор за по-жизнени растения, които по-слабо ще се нападат от патогените.

Спазвайте сроковете на сеитба. Късната сеитба при житните благоприятства развитието на главни и кореновите гниения, а ранната – на брашнестата мана, ръждите и видовете септории.

При дълбока сеитба кълновете на растенията се нападат по-дълго време от почвените патогени и ако почвата  е студена увеличаваме възможността от заболявания.

Избягвайте гъстите посеви. Те увеличават атмосферната влага, което може да причини полягане при житните култури и появата на гъбни болести. Редките посеви от своя страна са податливи на вирусни заболявания.

Унищожаването на междинните гостоприемници ограничава степента на нападение на ръждите.

Торенето оказва също влияние върху устойчивостта на растенията. Прекаляването с азот прави културите податливи на нападение, а фосфора и калия подобряват имунитета на растенията.

Навременното прибиране на реколтата предотвратява предаването на болестите по следващите посеви.

Ефективен, но все още не много разпространен метод за борба с болестите е и биологичната борба. Например 24-точковата калинка се храни с причинителите на брашнестите мани; гъбата Fusarium orobanches  паразитира по синята китка и др. Този метод е все още недостатъчно прилаган поради по-трудното и бавното си приложение, а също и цената не е достатъчно поносима в момента.

За извеждането на успешна интегрирана растителна защита трябва да приложим целия този комплекс от методи, а при необходимост да включим и други такива, в зависимост от специфичните условията на околната среда.