Прасковата има специфични изисквания към климатичните и почвените условия, което определя и нейното разпространение. Въпреки че разположението на България отговаря на основните изисквания на тази култура, внимателната преценка на отделните елементи от екологичния комплекс на даден район е от голямо значение за нейното успешно развитие и плододаване.

Температура

Прасковата е едно от най-топлолюбивите растения от отглежданите овощни видове в умерената климатична зона. Температурата е ограничаващият фактор за разпространението й. Топлината влияе непосредствено върху растението през отделните периоди на вегетация и покой.

По време на зимния покой прасковата е изложена на екстремни температури, към които проявява доста голяма чувствителност. Най-уязвими са плодните пъпки, които загиват при температура под минус 18-20 °С. Не са редки случаите на измръзвания и на дървесината, когато температурите се понижават рязко и продължително под минус 20-22 °С.

На основните места, където е съсредоточено прасковеното производство повреди от ниски зимни температури са сравнително по-рядко явление. Въпреки това в такива типични прасковени райони като Петричко-Санданския и Сливенския се получиха няколко силни измръзвания, включително и на дървесината.

По време на цъфтежа неразтворените цветове издържат за кратко до минус 3-4°С, а при пълен цъфтеж – може да понесе до минус 2,8 °С. Интересно е да се отбележи, че младите завръзи на прасковата са по-устойчиви на ниските температури, в сравнение с другите овощни видове. Например през 1967 година в района на София температурите в началото на април за кратко паднаха до минус 4,7 градуса. При тези условия завръзите на джанката измръзнаха напълно, а при прасковата нямаше никакви повреди. За подобни наблюдения съобщават и някои автори от други страни. Това до голяма степен опровергава схващането, че завръзите на прасковата издържат най-много до -1°С.

Измръзванията се получават и при някои други условия. Когато растенията в предшестващата година не са добре запасени с хранителни вещества студоустойчивостта отслабва. Тя намалява значително и след приключване на дълбокия покой и особено ако температурите се повишат над 0°С за по-продължителен период. След такова необичайно зимно затопляне рязкото понижение на температурата много често предизвиква измръзвания. Студоустойчивостта на плодните пъпки силно намалява към края на зимата (февруари-март), когато измръзвания могат да се получат и при температури от порядъка на минус 10-15°С.

Светлината

Прасковата е един от най-светлолюбивите овощни видове от умерената климатична зона. При недостиг на светлина обрастващата дървесина бързо отмира, скелетните части се оголват и плододаването силно намалява. Плодовете, които не се огряват добре са лошо оцветени и с незадоволителни качества. Светлинният режим при прасковата може значително да се подобри като се засажда на по-открити и слънчеви места и се оставят подходящи разстояния между дърветата в градината. Чрез резитбите за формиране и плододаване до голяма степен могат да се подобрят условията за огряване на листата и плодовете.

Използването на чашовидната формировка, която най-често се прилага при прасковата, също е свързано с нейната по-голяма светлолюбивост. По-добър светлинен режим се получава и след премахването на излишните обрастващи клонки, което се извършва при резитбата за плододаване. Летните резитби също допринасят за по-добро огряване на растенията. По принцип слънчевото греене в нашата страна е достатъчно, но неговата ефективност значително ще де подобри при спазване на посочените мероприятия.

Водата

Тя е другият фактор, от който зависи животът, развитието и плододаването на прасковата. Тя се отнася към сравнително по-сухоустойчивите овощни растения и може да преживее малко по-дълъг период при сравнително по-ниско съдържание на вода в почвата.

Освен това прасковата притежава по-висока водозадържаща способност на листата и по-бързо възстановяване на дърветата след известно засушаване. Въпреки това, при нашите климатични особености, характеризиращи се с недостатъчно и неравномерно разпределени през годината валежи, добри резултати не могат да се получат при отглеждането й поне без една-две поливки през вегетацията.

Поливането се налага още повече, когато е засадена на по-леки, с по-слаба влагозадържаща сила почви. Недостигът на влага в почвата се отразява, както на растежа, така и на плодовете. Водният дефицит през първата фаза от формирането на плодовете се отразява върху нормалното деление на клетките. Такива плодове не могат да добият необходимите размери, независимо от следващите грижи.

Особено зле се отразява недостигът на влага през последния период от плодообразуването, когато плодовете наедряват най-интензивно. Този период съвпада и с обичайните засушавания в нашата страна. Освен че плодовете остават по-дребни, с по-лош вкус, качество и външен вид, засушаването може да предизвика и предивременното им окапване. Недостигът на влага в почвата отслабва растежа, влияе отрицателно върху формирането на плодните пъпки и понижава устойчивостта към ниските зимни температури.

Ниската въздушна влажност също се отразява неблагоприятно върху растенията. Тя предизвиква бързо изпарение на водата от листата и почвата и по този начин се увеличава водният дефицит. От друга страна излишната атмосферна влажност създава благоприятни условия за развитие на гъбните болести. Излишната вода в почвата при неправилно поливане или обилни валежи води до заблатяване, особено на по-тежки почви. Това се отразява зле върху дейността на корените, получава се задушаване (асфикция) и може да предизвика загиване на дърветата. Особено чувствителна на такова задушаване е прасковената подложка, която най-често се използва при размножаването.

Почва

За нормалното развитие на корените, а оттам и на цялото растение е необходимо почвите да бъдат дълбоки, аерирани, топли, оптимално овлажнени и добре запасени с хранителни вещества. Сравнително най-благоприятно съчетание на тези свойства има в по-леките, песъчливо-тинести почви. Прасковата не понася плитките, сухите, каменистите и излишно овлажнени почвщ както и терените с високо ниво на подпочвените води. Тежките почви задържат излишна влага и това влошава въздушния режим, което довежда до задушаване. Те са и по-студени почви.

Неподходящи са и почвите, които имат по-лек механичен състав в повърхностния слой, ако близо до него има тинясал и непропусклив за водата слой. Неподходящи са и засолените почви. Прасковата е много чувствителна към богатите на активни карбонати (варовити) почви. Присадена на прасковена подложка и засадена на такива почви, тя страда от хлороза (пожълтяване на листата). Поради това реакцията на почвата, където ще се засажда праскова трябва да бъде неутрална или слабо кисела (pH 6-7). Присадена на бадем или сливова подложка тя може да се засажда и на почви със слабо алкална реакция (pH 8).

Най-подходящи за отглеждане на прасковата са алувиално и делувиално-ливадните почви. Добри резултати се получават и при засаждане върху излужени смолници, стига те да са с по-лек механичен състав. Могат да се използват и други типове почви, ако те отговарят на посочените по-горе изисквания.