Предстои променливо десетилетие за селското стопанство

50% от приходите зависят от износа, а и се пораждат опасения относно конкурентоспособността на сектора.

В период, изпълнен със сътресения както в глобалната, така и във вътрешната среда, селскостопанският сектор имаше най-постоянния принос за растежа на БВП през 2020 г. и 2021 г.

През последните 18 месеца обаче предизвикателствата в глобалната среда ескалираха, тъй като войната в Украйна, енергийната криза и постоянно високата инфлация заплашиха да провалят глобалното икономическо възстановяване след пандемията.

Рисковете остават високи, особено в светлината на скорошните трудности при подновяването на Черноморската инициатива за зърно.

Освен това секторите на селското стопанство и преработката на селскостопански продукти в Южна Африка трябваше да се справят с последиците от система за здравеопазване на животните, която заплашва да се срине, разпадаща се пътна и водна инфраструктура, задръствания в пристанищата и национална електрическа криза, водеща до сериозно разтоварване и непланирани прекъсвания на тока.

Тези фактори поставиха на изпитание устойчивостта на сектора до краен предел и, тъй като приблизително 50% от приходите зависят от износа, пораждат опасения относно конкурентоспособността на сектора.

Голяма част от растежа от 2020 г. насам се дължи на сектора на полските култури поради рядката комбинация от почти рекордни реколти и високи цени, които бяха подкрепени от глобални фактори.

През 2022 г. обаче рязкото увеличение на разходите за производствени ресурси ограничи растежа на БВП въпреки силното представяне на приходите. В перспектива цените на основните пролетни култури ще продължат да се търгуват при експортен паритет в близко бъдеще, което означава, че те ще следват глобалната низходяща тенденция.

Същото важи и за пшеницата, където цените са склонни да се търгуват на нива на паритет на вноса. Това означава, че маржовете ще станат по-строги през следващите няколко години, което изисква непрекъснати иновации, за да остане на върха на кривата на производителността.

Успешни производители ще бъдат тези, които са реинвестирали в технологии, които подобряват устойчивостта, особено в светлината на продължаващите енергийни предизвикателства.

Намаляването на цените на полските култури обаче ще осигури така необходимото облекчение за интензивните животновъдни производители, чиито маржове са обтегнати от спираловидно нарастващите разходи за фураж. Търсенето на месо обаче също е под натиск.

Ниски цени на месото
Последните три години бяха трудни за потребителите и е малко вероятно това да се облекчи в краткосрочен план поради комбинацията от слаб икономически растеж, постоянна висока инфлация и произтичащото от това затягане на паричната политика.

Индустриите, които доставят основно на вътрешните пазари, са по-изложени, а цените на продукти с по-висока стойност, като месо и млечни продукти, са по-уязвими от слабото търсене, тъй като потребителите се пренасочват към основни продукти, когато достъпността стане затруднена.

Ефектът от ограниченията в покупателната способност стана изключително ясен през първата половина на 2023 г., когато по-специално цените на говеждото във фермите спаднаха рязко.

През следващите няколко години се очаква производствените обеми да се увеличат, тъй като разширяването на стадата, което се случи през последните три години, започва да навлиза на пазара. Следователно цените вероятно ще останат под натиск в дългосрочен план и осигуряването на допълнителен износ е ключов приоритет за гарантиране на устойчивост.

В други месни сектори, като свинско и птиче месо, перспективите за нарастване на обема остават поради последните инвестиции, направени за разширяване на производството.

Външни фактори също може да са допринесли за спада, но относителната конкурентоспособност на индустрията на глобалната арена се подобри.

За съжаление настоящата енергийна криза може да отмени много от постигнатите печалби. Тези производствени системи разчитат на контролирана среда и постоянното захранване е от решаващо значение.

Секторът на градинарството също се възползва от значителни инвестиции през последното десетилетие за разширяване на производството. Дългосрочният характер на производството обаче предполага, че продукцията отнема повече време, за да навлезе на пазара.

Когато това се случи, необходимостта от допълнителни обеми пратки се сблъсква с глобални смущения в корабоплаването и вътрешни предизвикателства по отношение на пристанищния капацитет и ефективността на операциите – перфектна буря, която тежи върху цените и в много случаи също влияе върху качеството, застрашавайки добавена заетост и чуждестранни приходи.

По този начин базовата линия предвижда значително забавяне и консолидация на производствените площи, в някои случаи дори спад в краткосрочен план.

Очаква се растежът да се върне към положителна траектория едва в средата на 10-годишния прогнозен период, когато се предполага, че кризата с електроенергията ще започне да се подобрява, тъй като ефектите от инвестициите в частни производствени мощности започват да дават плодове.

Това води до подобрени прогнози за икономическия растеж, макар и само скромни, и докато се предвижда селското стопанство да се върне към положителна траектория на растеж, растежът е бавен и доста под потенциала, подчертан в Генералния план за земеделие и агропреработка.

Предвид текущия рисков профил както в световен мащаб, така и в Южна Африка обаче, базовите прогнози са обект на по-високи от нормалните нива на несигурност.

Като такава, Базовата линия за 2023 г. представлява призив за действие – решителни действия за преодоляване на неизбежните предизвикателства и изграждане на устойчиво бъдеще за цялата верига на стойността на селското стопанство и храните от икономическа, екологична и социална гледна точка.