Преработката на рапица у нас продължава да се разширява, въпреки спада на реколтата
Рапица – една от най-ценните култури в съвременното земеделие, наричана често „златното зърно“. Причина за това е нейната висока икономическа стойност. Тя е основна суровина за производството на растително олио и биодизел. Това я превръща в ключов елемент от енергийния преход и зелената икономика.
България вече не е просто износител на сурови семена – страната постепенно се утвърждава като производител на олио и биодизел. Моделът е ясен: рапица – първо се превръща в олио, а олиото – в биогориво, което намира реализация основно на европейските пазари.
Определящ фактор вече не е обемът на реколтата, а търсенето на енергийни ресурси в Европейския съюз и рентабилността на преработката. Тенденцията следва регионалния модел „Дунав–Балкани“ – по-ниска стойност при продажба на суровината, по-висока при износа на преработен продукт.
Сезон 2024/2025 бе най-слабият за българската рапица от 2008/2009 г. насам. Износът на семена е намалял с 47% спрямо предходната година, като почти цялото количество остава в рамките на ЕС, а доставките за Турция са ограничени.
В същото време капацитетът за преработка продължава да нараства. Нови мощности за добив на растителни масла и биодизел засилват ролята на България като регионален център за добавена стойност. За реколтата през 2026 г. прогнозите сочат увеличение на обработваемите площи и леко повишаване на добивите.
След трудна година и ниско производство, фермерите се завръщат към рапицата – култура, която остава ключова за енергийния преход и стабилността на аграрната икономика.
