Холандците разработиха нов метод за производство на зеленчуци – без светлина и почва. Дори няма нужда от растение.

Звучи като научна фантастика, но изследователите са успели да отгледат домати в петриева паничка. Забележителното е, че доматите са пораснали при липса на нито едно доматено растение. Проектът, ръководен от Университета и изследователския институт Вагенинген, се нарича „Плод на знанието“. В бъдеще методът ще се използва за култивиране на различни видове плодове от части на растенията. Водещите учени Лукас ван дер Зее и Нилс Петерс съобщават за това в списанието „Трендове в биотехнологиите“

Домати директно от нищо

Изследователите отгледали доматите от клетки, които са взели директно от дръжките на цветята им. След това те се поставили в захарен разтвор. Разбира се, това е малко по-сложно. Изследователите обобщават метода си в четири стъпки:

Генериране на меристеми на леторастите: Това са малки групи от клетки на върха на растението, които по принцип могат да се развият във всички части на растението над земята. Това може да се задейства с растителни хормони (ауксин и цитокинин). Като алтернатива, могат да се използват методи на генно инженерство за селективно активиране на специфични регулаторни гени. Възможно е също така да се използват разсад, който вече притежава меристеми на леторастите.
Стимулиране на меристемите да цъфтят: Така наречените интеграторни гени като FLOWERING LOCUS T помагат за това. Те произвеждат цветове, независимо от възрастта или условията на околната среда.
От цвят до плод: Вътре в цветето, яйчникът се развива в плод. В зависимост от вида и сорта, това изисква опрашване или прилагане на хормони.
Хранене на младите плодове: Сега те се нуждаят само от вода, хранителни вещества и захар.

Един нов стар метод

Методът не е съвсем нов. Корените му датират от 40-те години на миналия век. По това време учените наблюдавали спонтанното развитие на плодове от отделени цветове. През 1953 г. опрашени цветове на домати, краставици, ягоди и боб били отрязани от растенията и при поставяне в разтвор от минерали и захари, цветовете се развили в плодове. Те обаче останали малки. През 80-те и 90-те години на миналия век било показано, че отделените плодове на домати и царевични зърна достигат подобен размер на тези на растението, ако част от тъканта на майчиното растение оставала прикрепена.

Между 60-те и 80-те години на миналия век изследователите вече успяха да демонстрират, че образуването на цветни пъпки и плодове може да се постигне чрез стимулиране на растителната тъкан.

Новият метод е привлекателен, защото спестява място и други ресурси, казват учените

Изследователите пишат, че култивираните плодове, подобно на вертикалното земеделие, биха могли да се произвеждат целогодишно и близо до потребителите. Това би намалило емисиите, свързани с транспорта. Освен това, затворената производствена среда минимизира загубите на вода и хранителни вещества, намалявайки както потреблението на вода, така и риска от еутрофикация.

Звучи добре. Проектът обаче има една уловка: нуждата от захар е голяма

„Нужно е 0,063 кг захароза на кг прясно тегло за домати и 1,300 кг захароза на кг прясно тегло за царевица“, обясняват генетиците. Въздействието върху околната среда само на необходимата захар би било приблизително от същия порядък като общото въздействие на сегашното производство на домати или царевица на открито.

Те добавят обаче, че това би могло да бъде и екологично предимство при определени обстоятелства, например на места, където (сезонното) производство на открито не е възможно. Техният метод елиминира необходимостта от отопление на оранжерии. За да се отдели напълно производството на храни от въздействието му върху околната среда обаче, ще трябва да се разработят неземеделски форми на производство на захар.