Бразилски учени разработиха нова методология за прогнозиране на влиянието на климатичните промени върху физиологията на селскостопанските животни между 2050 и 2100 г. Резултатите от изследването показват, че дребните преживни животни в Северното полукълбо и млечните говеда и птици в Южното полукълбо ще бъдат най-уязвими към топлинен стрес в следващите десетилетия.

Проучването подчертава необходимостта от адаптивни генетични стратегии, устойчиви породи и политики за защита на продоволствената сигурност, тъй като глобалните температури ще продължат да се повишават.

Ключови прогнози за животновъдството

Изследователите твърдят, че ако глобалните температури се увеличат с 2°C до 2050 г., редица селскостопански региони ще изпитат сериозни последици, както за производството, така и за здравето на животните. Особено уязвими ще бъдат малките преживни животни на север, като козите и овцете, които ще изпитват значителен топлинен стрес, което ще доведе до повишена честота на дишането им с до 68% в сравнение с тези на юг.

В Южното полукълбо, млечните говеда и птиците ще страдат най-силно от топлинния стрес, докато говедата за месо и козите ще бъдат по-устойчиви благодарение на тяхната фенотипна пластичност, която им позволява да се адаптират към променящите се условия без да променят генетичния си състав.

Въздействие върху птиците и млечните говеда

Птиците и особено кокошките носачки ще бъдат изключително чувствителни към високите температури. Прогнозите сочат, че до 2100 г. честотата на дишането на тези животни може да нарасне с до 40%. Това е сериозна заплаха за производството на яйца и месо, като дори малки промени в тяхната физиология могат да окажат голямо влияние върху производствените цикли.

Стратегии за адаптация

Експертите призовават за разработване на устойчиви и адаптивни породи животни, които ще могат да понасят екстремните климатични условия. Те също така подчертават важността от създаване на висококачествени условия на отглеждане, включително контрол на температурата, за да се запази продуктивността и здравето на животните.

Иран Хосе Оливейра да Силва, ръководител на изследването, отбелязва, че е необходимо да се извърши по-интензивна селекция на животните и да се обърне внимание на генетичните ресурси, които ще позволят адаптация към новите климатични условия.

Възможности за бъдещи изследвания

Изследователите използвали данни от Бразилия, Италия и Испания, за да изготвят прогнози за терморегулаторните реакции на животните. Те използвали машинно обучение и прогнози на климатичните модели, за да оценят как различни видове животни ще се адаптират към бъдещите климатични условия.

Проучването включва овце, кози, млечни говеда, свине и птици, като се анализират хематологични, физиологични и хормонални реакции, които могат да служат като биомаркери за адаптация към високи температури.

Как климатичните промени заплашват продоволствената сигурност

Изменението на климата оказва все по-голям натиск върху глобалната хранителна система, като променя температурите, моделите на валежи и увеличава честотата на екстремни метеорологични явления. Това създава трудности за страните в осигуряването на продоволствена сигурност, особено при нарастващото глобално население, което до 2050 г. се очаква да достигне 10 милиарда души.

Според данни на ООН, 8,2% от световното население е гладувало през 2024 г., а огромно количество произведена храна се губи поради различни фактори в хранителната верига. В същото време, производството на месо е един от водещите фактори за емисиите на парникови газове.

Изследователите подчертават, че адаптацията на животните към климатичните промени е от ключово значение за осигуряване на стабилност в производството на храни. За да се справят с бъдещите предизвикателства, страните трябва да инвестират в устойчиви животновъдни системи, селекция на животни, както и в разработването на нови генетични и биомаркери за устойчивост.