Европейската комисия изглежда решена да финализира споразумението за свободна търговия с Австралия, но цената за това може да бъде платена от европейските фермери. След като Брюксел вече отвори вратите за 99 000 тона говеждо месо от страните от Меркосур, сега на масата на преговорите стои ново, шокиращо искане от Канбера. Австралийските производители настояват за безмитен достъп, който според браншови организации в ЕС може да дестабилизира вътрешния пазар и да подкопае поминъка на хиляди животновъди.

Апетитът на Канбера: Ръст от 1475% при говеждото месо

Претенциите на Австралийската асоциация на месната индустрия (AMIC) са безпрецедентни. Те настояват за квота от 50 000 тона говеждо месо без мито – количество, което надвишава настоящия внос с главозамайващите 1475%. Подобна е ситуацията и при овчето и козето месо, където се иска увеличение от 1145% (до 67 000 тона).

Ще донесе ли ново споразумение за свободна търговия нови трудности за европейските фермери?

Австралия аргументира тези искания с „неравностойно положение“ спрямо Канада и Меркосур, но за европейския фермер това е просто поредната вълна от евтин внос. Въпреки че ЕС се опитва да ограничи квотата до 30 000 тона, дори това количество представлява ръст от близо 900%, което поставя под сериозен въпрос способността на европейските производители да се конкурират с индустриалното животновъдство на Австралия.

Двойните стандарти и географските указания

Освен преките количествени измерения, преговорите се препъват и в защитата на географските указания. Докато европейските фермери са принудени да спазват най-строгите изисквания за хуманно отношение към животните, проследяемост и екологични стандарти в света, австралийските им колеги оперират при значително по-ниски разходи.

Критиците от Copa/Cogeca (европейската организация на фермерите) с право посочват огромния дисбаланс: 28 милиона австралийци трудно могат да предложат адекватен пазар за европейската продукция, докато 450 милиона платежоспособни европейски потребители са „златна мина“ за австралийския агробизнес. Това превръща споразумението в еднопосочна улица, която изнася работни места и производство извън границите на ЕС.

Зърненият сектор: Полза за едни, риск за други

Въпреки че търговците на зърно виждат потенциал в премахването на високите мита (до 95 евро на тон за пшеница), които в момента блокират европейския износ към Австралия, общата равносметка остава спорна. ЕС вече внася огромни количества австралийска рапица за биодизел, но отварянето на пазара за преработени зърнени продукти може да се окаже нож с две остриета. За селското стопанство като цяло, печалбата от няколко милиона тона зърнен износ трудно ще компенсира срива в животновъдния сектор, който е гръбнакът на много селски райони в Европа.

Опасността от пазарна дестабилизация

Историята от 2023 г., когато преговорите се провалиха заради „недостатъчни“ квоти, показва, че Австралия няма намерение да прави отстъпки. Брюксел обаче трябва да си отговори на въпроса: на каква цена се купува това „партньорство“? Притокът на големи количества месо от страни с коренно различни производствени разходи и по-хлабави регулации неизбежно ще доведе до натиск върху цените „от фермата“ в Европа.

За европейския фермер това не е просто свободна търговия, а нелоялна конкуренция. Докато политиците в Брюксел говорят за „напредък по оставащите въпроси“, земеделските производители на стария континент виждат поредното доказателство, че техните интереси често биват жертвани в името на глобалните търговски сделки.