Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Цените на зърнените култури по европейките борси през миналата седмица оказваха съпротива на силното евро, напрежението в Черно море и аржентинската реколта, но след сряда все пак те се сринаха под психологическите 190 евро на тон за пшеница, по договора за март.

В страната, България, Гърция и Румъния, заедно с ЕС, подписаха рамково споразумение за коридора Черно море – Егейско море – север–юг, който има за цел да интегрира водни пътища (включително Дунав), железопътен транспорт, пътища, морски и въздушни пристанища и интермодални терминали в една обща, международна транспортна система.

Коридорът ще има три клона, които свързват ключови точки: Западен (Атина – Солун – Промахон – Кулата – София – Крайова – Букурещ); Централен (Солун/Александруполис – Орменио – Свиленград – Русе – Гюргево – Букурещ – Унгени) и Източен (Александруполис/Орменио – Свиленград – Стара Загора – Бургас/Варна – Констанца).

За зърнените култури този маршрут е изключително важен. На практика той свързва черноморските пристанища като Констанца, Бургас и Варна с егейските пристанища и вътрешните дунавски възли, създавайки алтернативни маршрути за износ и транзит.

В Европа, цените на борсата в Париж не успяха да устоят на многостранния натиск и в края на периода отново поеха в низходяща посока (фиг.1).

А в първата си прогноза за реколтата през 2026 г., COCERAL оценява общата реколта от зърнени култури в ЕС-27 плюс Обединеното кралство на 296,7 милиона тона, което е по-малко от 306,6 милиона тона, прибрани през 2025 г., тъй като се прогнозира намаляване на добивите.

Производството на пшеница (без твърда) се очаква да достигне 143,9 милиона тона в сравнение със 147,5 милиона тона през 2025 г.

Прогнозата вещае добивите да спаднат спрямо рекордните нива, наблюдавани през 2025 г., въпреки че валежите през последните месеци спомогнаха за оптимална влажност на почвата, осигурявайки добро развитие на реколтата в много части на ЕС преди зимата. Сеитбата на пшеница се очаква да е малко по-мащабна от миналата година.

Прогнозира се производството на ечемик да намалее до 58,2 милиона тона от 63,2 милиона, също поради спад в добивите. Най-големият спад в производството се очаква за Испания, след като добивите през 2025 г. бяха отлични, и за Обединеното кралство, където площите би трябвало да намалеят.

Реколтата от царевица през 2026 г. би трябвало да се възстанови от засегнатата от сушата реколта през 2025 г. Въпреки това, тъй като фермерите са разочаровани от добивите през много от последните години, и площите вероятно ще продължат да се свиват, особено в балканските страни и Франция, като фермерите ще преминат към други пролетни култури, като слънчоглед и соя, заявиха от COCERAL.

Ако това се случи, площите с царевица в ЕС биха намалели с около 15% от 2020 г. насам, от над 9 милиона хектара до под 8 милиона хектара. Производството на царевица през 2026 г. се прогнозира на 58,9 милиона тона, в сравнение с 57,1 милиона тона през 2025 г.

През океана, последния доклад на USDA не донесе драматични промени в цената на американската пшеница(фиг.2).

Аржентина продължава да предлага най-евтиния износ на пшеница в света, а последните прогнози на борсата в Росарио говорят за нов рекорд от 27,7 милиона тона, в сравнение с предишната оценка от 24,5 милиона тона, което представлява 20% увеличение от предишния рекорд.

Конкуренцията спрямо този произход става все по-ожесточена в контекст, в който към богата реколта, държавата предприе мерки за намаляване на износните мита. Така, Хавиер Милей намали износните мита върху соя, соеви продукти, царевица и пшеница, изпълнявайки обещанието си да премахне данъци, които са тежали върху фермерите с години.

Новите ставки са средно с около 2% по-ниски спрямо предходните и са постоянни. Мярката е промотирана като „дългосрочен стимул“ за селското стопанство и се очаква да насърчи по-големи обеми за износ във времето, осигурявайки за страната солидна позиция на глобалния пазар на зърнени и маслодайни култури.

В други части, Статистическата служба на Канада публикува своите прогнози за производството в края на миналата седмица, потвърждавайки много голяма реколта. Тези нови данни значително увеличават наличните количества.

В Канада производството на мека пшеница се е увеличило с 11% на годишна база до над 32,8 милиона тона. Твърдата пшеница също отбеляза силно увеличение – реколтата се оценява на 7,13 милиона тона, което е увеличение с 11,8% в сравнение с предходната година.

Производството на ечемик също потвърждава вече очакваното увеличение на продукцията до 9,72 милиона тона, което е увеличение с 19,4% в сравнение с 2024 г.

В региона на Черно море оценката за брутната реколта от пшеница в Русия тази година може да се увеличи до 89 милиона тона, заяви Дмитрий Рилко, директор на Института за изследване на селскостопанския пазар (ИКАР) пред Интерфакс.

„За реколтата от пшеница текущата ни оценка е 88,5 милиона тона, но подчертавам, че има възможност реално тя да достигне 89 милиона тона“, каза експертът.

Според него анализаторите първоначално са очаквали „компактна реколта“ през 2025 г., но постепенно оценките са се увеличили, включително поради перспективите за рекордна реколта от бобови култури.

„В резултат на това достигаме до доста прилична цифра за експортен потенциал. Реализирането му обаче през този сезон ще бъде изключително трудно“, добави Рилко.

Той обясни, че това се дължи на факта, че делът на регионите от т. нар. „Голям Юг“, ориентирани към износ, ще бъде най-ниският в историята през този сезон.

„За да се реализира експортният потенциал, е необходимо да се транспортират много големи обеми зърно, предимно пшеница, от други региони, далеч от пристанищните съоръжения. Това е доста трудно и скъпо“, поясни анализаторът.

В други части от региона, излизането на Al Dahra от зърнената търговия в Румъния е силен сигнал, че пазарът на зърно в Черноморския регион е навлязъл във фаза на силен натиск и реорганизация. Компанията планира да прекрати търговските си операции в Румъния през 2026 г. след три поредни години на загуби, натрупвайки около 123 милиона румънски леи (приблизително 28 милиона щатски долара) загуби в периода 2022–2024 г.