Седмичен анализ за зърно: 11 – 17 юни
Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.
Цените на зърното продължават да изпитват негативното влияние на геополитическите събития.
Ситуацията в Близкия изток тревожи все повече участниците на пазара, а израз на тази тревога се оказа петрола, който се покачи с 10% до около 75/барел на борсата в Ню Йорк. Това покачване доведе до завръщане към най-високото ниво от 5 месеца насам.
Силното евро пък продължава да оказва натиск върху цените на зърнените и маслодайните култури в ЕС. Западноевропейската пшеница остава наказана и от липсата на експортна конкурентоспособност, предвид офертите от Черноморския регион.
В страната, взаимоспомагателният фонд (ВСФ) ще започне да работи от 2026 г., обяви в парламента аграрният министър Георги Тахов. „Дали ще удържаме 1,5, или 1,7 или 2% от субсидиите от дирекните плащания към земеделците предстои да се уточни, но регламентът разрешава и много по-високи проценти за удържане“, добави той.
„Ако искаме работещ ВСФ, така че той да покрие всички необходимости, които се изплащат през държавни помощи, удръжка от 1,5% (50 милиона) няма да е достатъчна. Това обаче ще бъде първата добра стъпка за споделена отговорност между фермерите и администрацията в цялост“, завърши Тахов.
А докато депутатите обмислят новите удръжки, настоящите срокове вече „тропат на вратата“. До 30 юни земеделските стопани, регистрирани като фирма или еднолични търговци, трябва да подадат данъчните си декларации по електронен път, по пощата и в офисите на НАП.
В този срок фирмите пък трябва да декларират корпоративен данък съгласно чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби.
В Европа, липсата на конкурентоспособност за европейския произход, последните климатични и производствени прогнози, както и неясното бъдеще по отношение на кризите в Черно море и Близкия изток, оказаха своето влияние върхуфючърсите при пшеницата в Париж (фиг.1).

Според данни на Европейската комисия, Румъния пък може да отчете една от най-добрите си зърнени реколти тази година, особено при пшеницата, където се очаква 5-6-кратно увеличение в сравнение с 2024 г.
Не само в Румъния, но и целия Европейски съюз средното производство на пшеница от хектар тази година се оценява на 5,83 тона, което представлява увеличение от 8% в сравнение с 2024 г. и с 5% над средното за последните пет години.
През океана, седмицата в Чикаго бе отражение на глобалната икономическа ситуация, паритета евро/долар и скокът при петрола (фиг.2).

В САЩ прогнозата на USDA за производството на пшеница остава непроменена на 52,28 милиона тона. Очаква се износът да се увеличи до 22,45 милиона тона ( ръст от 0,68 милиона тона), докато крайните запаси се очаква да намалеят до 24,45 милиона тона ( спад от 0,67 милиона тона).
Бразилия се готви за една от най-големите реколти в историята си. Според Националната агенция за продоволствена сигурност (Conab), производството нацаревица през сезон 2024-2025 ще бъде малко над 127 милиона тона.
Въпреки това, страната най-вероятно ще задържи голяма част от продукцията си за вътрешна консумация, поради засилващото се търсене от производителите на фуражи и етанол. Това неминуемо ограничава количествата за износ и ще се отрази на глобалните доставки.
В региона на Черно море „руските фермери намаляват площите, отглеждани с пшеница (най-разпространената зърнена култура в Русия) и ръж (преди това с голямо търсене), преориентирайки се към слънчоглед, рапица и бобови култури, за да поддържат рентабилността на бизнеса“, каза генералният директор на Института за изследване на селскостопанския пазар Дмитрий Рилко.
Експертът прогнозира, че площите с маслодайни култури в Русия, може да поставят нов рекорд през селскостопанската 2025-2026 година.
„Следващия сезон очакваме рекордни площи със соя, рапица и слънчоглед, като общата площ, засята с маслодайни култури, потенциално ще надхвърли 20 милиона хектара. Предвид настоящите прогнози и при липса на тежки метеорологични проблеми, общата реколта може да нарасне до 31,3-32,3 милиона тона“, категоричен е той.
От другата страна на войната, износът на зърно от Украйна е спаднал с 19% на годишна база, достигайки 39.3 млн. тона за сезона до края на юни. Експортът на царевица е намалял с 23%, на пшеница с 15%, а на ечемик с 5%, подчертавайки нестабилната логистика в страната.
„Логистичният сектор на Украйна, включително Украинските железници (Укрзализница), срещат сериозни проблеми поради спада в производството на зърно в селскостопанския сектор на страната“, оправда се Алексей Павленко, съветник на главния изпълнителен директор на Nibulon, един от най-големите оператори на пазара на зърно в Украйна.
Павленко посъветва Украинските железници да провеждат търгове за лизинг на вагони не за един месец, а поне за един сезон, което може да насърчи участието в тези търгове и да помогне за засилване на сътрудничеството с търговци и фермери