Седмичен анализ за зърно: 12 – 18 септември

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмицата продължи с със слабо стабилизиране, но пазарите остават пасивни, в очакване на нови доклади и икономическа развръзка в „горещите“ точки по света. Освен познатото напрежение в Украйна и Близкия Изток, Алжир и Китай също станаха повод за притеснение в последните дни.

В страната, седмицата беше богата на новини, но бедна на конкретика. На неофициално заседание на министрите по земеделие и рибарство, проведено в Будапеща, министър Тахов поиска активиране на средства от земеделския резерв на Европейския съюз заради щетите от сушата.

При завръщането си в София, той каза, че е рано да говорим за размер на помощта, тъй като въз основа на анализа, който сме изпратили в Еврокомисията, те ще извършат и своите проверки. Едва тогава ще стане ясно на какъв бюджет бихме могли да се надяваме.

В същото време, плащането по втория транш на Украинската помощ към земеделските производители предстои да се случи в максимално кратък срок. Това увери заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов по време на Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати в земеделието в Равда, но конкретен срок така и не бе посочен.

В Европа, както вече съобщихме цените при пшеницата на Euronext запазиха положителен тренд, но все още остават под прага от 225 евро за тон (фиг.1).

Конкуренцията от Черноморския регион продължава да определя цените на пазара на пшеница, единодушни са международните анализатори. В последно време ставаме свидетели, как всеки опит за повишаване цените на европейската пшеница се наказва с нови понижения при черноморския произход.

По последни данни на ЕК, износът на мека пшеница от ЕС в периода 1 юли до 1 септември възлиза на общо 4,38 милиона тона, което е спад от 23% в сравнение с 5,66 милиона тона през предходната година.

Най-големият износител на пшеница за момента е Румъния с 1,65 милиона тона, пред Литва с 554 000, Франция с 500 300 тона, България с 484 000 тона и Германия с 444 000 тона.

Износът на ечемик достигна 1,32 милиона тона, в сравнение с 1,81 милиона тона миналата година, което е спад от 27%. Най-големият износител на ечемик в момента е Румъния с 824 000 тона, пред Франция с 285 000 тона и Германия със 132 000 тона.

При 3,53 милиона тона вносът на царевица е с около 620 000 тона по-висок от миналата година. От тях 2,23 милиона тона или 63% идват от Украйна. Комисията отчита внос на пшеница на 1,16 милиона тона, в сравнение с 1,15 милиона тона миналата година. От тях 697 000 тона или 60% идват от Украйна.

През океана, седмицата беше положителна и за борсата в Чикаго За това допринесоха както последните производствени доклади и слабият долар, така и ускореният износ от Съединените щати.

Седмицата премина без изненади в Чикаго (фиг.2), в очакване на поредица доклади. Китай остава основна тема, няколко дни след обявяването на мерките за вноса на ечемик и сорго, но също така и със стартирането на антидъмпинговата процедура за канадската рапица.

Дебатът между Доналд Тръмп и Камала Харис бележи началото на яростна надпревара до президентските избори през ноември, което със сигурност ще оживи дискусиите и пазарите. Това ще важи в най-висока степен ако Доналд Тръмп бъде избран, тъй като той отново повтори желанието си да обложи вносните продукти от Китай, което ще предизвика ответна реакция. Последните събития с електрическите автомобили показват това и разместват картите на търговските потоци в световен мащаб.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия падна с 19% на седмична база до 906,4 рубли (9,89 долара) от 11 септември 2024 г. спрямо предишната ставка от 1115,7 рубли (12,2 долара) за тон, по данни на руското министерство на селското стопанство.

Налогът върху ечемика отново остана нулев, а този за царевицата беше понижен до 502,7 рубли (5,48 долара) за тон от 724,5 рубли (7,99 долара)

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена на база индикативната цена от 214,3 долара за тон, за ечемика – 180,7 долара за тон, за царевицата – 195,4 долара за тон.

Министърът на земеделието Оксана Лут съобщи, че брутната реколта от зърно в Русия за 2024 г. към 11 септември е повече от 97 милиона тона, включително 72 милиона тона пшеница.

На среща с президента Путин тя увери, че общата реколта се очаква да бъде 132 милиона тона срещу 148 милиона преди година, а вътрешното потребление – до 90 милиона тона. Според нея, предвид резултатите и запасите Русия може „да си позволи да изнесе 60 милиона тона“.