Съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмицата остана низходяща за международните борси и пазари. Ръстът на Euronext от началото на седмицата беше бързо заличен до средата на периода, а в петък пшеницата завърши до най-ниското си ниво от 4 декември насам.

В страната, по последни оперативни данни за 2024 г., производството на слънчоглед и царевица за зърно спадат съответно с 11,5% и 38% спрямо предходната година. Основна причина за по-слабата реколта от пролетниците са неблагоприятните климатични условия, довели до спад на средните добиви, като при слънчогледа по-големия размер реколтирани площи частично компенсира слабите добиви.

Производството на пшеница през 2024 е с 2,6% повече, сравнено на годишна база, с по-висок среден добив. С повече засети площи и по-висок среден добив, реколтата от ечемик е с 39,9% повече, спрямо година по-рано. За разлика от тях, спад има в произведените количества маслодайна рапица, ръж, и тритикале съответно с 26,2%, 25,1% и 6,2%, следствие от малкото реколтирани площи.

В Европа фючърсите при пшеницата на Euronext се понижиха в средата на седмицата (фиг.1), тъй като покачването на котировките в САЩ загуби инерция, а скокът на еврото спрямо долара подчерта допълнително слабите перспективи за износ от Европа.

„След приключването на източноправославните коледни празници миналата седмица, сега наблюдаваме, че експортните цени от Русия остават ниски – на или под ниво от 240 долара за тон FOB, което е доста под котировките на западния ЕС“, коментира германски търговец на зърно. „Това не е положително за перспективите за износ на ЕС във времена на слабо търсене“, категоричен е експертът.

Руската 12,5% протеинова пшеница с доставка януари/февруари се котираше във вторник на около 238-240 долара за тон (FOB), което ги постави под румънските цени за същия клас от 241-243 долара за тон.

„ЕС е притиснат от две страни – от едната е евтината аржентинска пшеница (11,5% протеин) на 230-231 долара за тон, а от другата – руската (11,5% протеин) търгувана на 233-234 долара“, смятат участници на пазара.

Износът на мека пшеница от ЕС досега през 2024/25 г. е намалял с 35% на годишна база, показват седмичните официални данни, като Мароко е втората по големина дестинация след Нигерия.

През океана, на борсата в Чикаго зърнените култури останаха по-скоро статични, преустановявайки движенията, предизвикани от оценките на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за реколтата от царевица и соя в САЩ. Единствено пшеницата демонстрира слаби колебания (фиг.2).
„Пазарът е напълно спокоен и по всичко личи, че последния доклад на USDA не успя да обърне тенденциите. Силната експортна конкуренция продължава да лимитира цените на пазара, като песимизмът към износа от Европейския съюз се засилва“, коментира дилър на CME.

Докато пазарът на царевица демонстрира по-плавен спад, то този на рапицата пострада най-силно. Много от елементите на подкрепа, които наскоро върнаха цените обратно към договорните върхове, сега са обърнати.

Рапицата на Уинипег спадна поради опасения за бъдещата политика на Съединените щати по отношение на биогоривата, палмовото масло в Куала Лумпур загуби позиции в следствие загрижеността за по-ниското търсене, а соевият комплекс в Чикаго се срина след прогнозите за благоприятните валежи над Аржентина.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде понижено до 4245 рубли (41,5 долара) за тон от 15 януари 2024 г., според Министерството на земеделието.

По-рано, правителството определи мито върху износа на пшеница за 13 и 14 януари в размер на 4346,1 рубли (42,5 долара) за тон, информираха от институцията.

Митото върху ечемика ще бъде 2542,9 рубли (24,86 долара) срещу 2220,1 (21,7 долара) рубли, определени по-рано. Налогът върху царевицата ще бъде увеличен до 4436,4 рубли (43,4 долара) от 4366,5 рубли (42,7 долара) за тон.

Ставката за експортното мито на пшеницата е изчислена при индикативна цена от 240,2 долара за тон, за ечемика – 204,7 долара за тон, за царевицата – 231,7 долара за тон.

В други части от региона – земеделието на Украйна получава силна финансова подкрепа, както от Европейския съюз, така и от Съединените американски щати. През май 2024 г. тогавашният земеделски министър Тарас Висоцки съобщи, че Съветът на ЕС е одобрил Плана в полза на Украйна, който предвижда финансиране на преработката на селскостопанска продукция в страната.

По същото време беше обявено и, че в продължение на 5 години Американската агенция за международно развитие (USAID) ще инвестира приблизително 250 милиона долара в реконструкцията и разширяването на селскостопанския сектор на Украйна.

В края на 2024 г. в се проведе конференцията „Жътва на победата“, на която новият министър на земеделието Виталий Ковал оцени високо работата на американския милиардер и филантроп Хауърд Бъфет в подкрепа на украинското земеделие.

В замяна на финансирането, Украйна следва да започне да прилага стандартите и регулациите на ЕС, но това е стъпка, която те отказват да направят.

„Европейските изисквания, ако бъдат напълно приложени, ще направят украинския бизнес неконкурентоспособен в света“, каза Денис Марчук от Съвета по земеделие на Украйна, призовавайки ЕС да се съгласи на субсидии за площ и на големи ферми, а не само за малки (до 50 хектара).

За да се избегнат финансови загуби в сегашното състояние на украинското земеделие, като се има предвид реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС, Марчук предлага промените да се въвеждат постепенно, с преходен период от поне 10 години.