Съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмицата показа признаци на положително развитие за международните борси и пазари, нo в самият и край спадовете отново бяха факт, провокирани най-вече от възстановяването на котировките евро/долар и спада при цената на петрола до 74 долара за барел в Ню Йорк.

В Париж и Чикаго натискът върху пшеницата беше най-силен в петък. Темата с черноморската доминация продължава да е актуална, но сега на дневен ред излизат и намалените експортни такси, обявени от аржентинското правителство, които създават сериозни тревоги за европейските износители на пшеница.

Царевицата следва тенденцията на пшеницата, но за момента остава в по-добра позиция, благодарение на напрегнатата международна ситуация.

В страната, настоящата кампания по директни плащания ще стартира навреме, така че ДФЗ да предостави средствата към земеделските стопани в установените срокове. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на работна среща с представители на браншови организации от сектора в МЗХ.

Дискутирани бяха редакциите в нормативната уредба за прилагане на интервенциите от Стратегическия план и стартирането на предстоящата кампанията за директни плащания. Всички елементи от нея се запазват, като са въведени допълнителни възможности и практики, с които стопаните да бъдат улеснени.

Заместник аграрния министър Янислав Янчев пък увери, че МЗХ и ДФЗ работят по това всички плащания по Кампания 2024 да бъдат финализирани до 30 юни тази година.

В Европа фючърсите при пшеницата на Euronext се понижиха в края на седмицата (фиг.1), под натиска на валутния фиксинг и цената на петрола.

След като миналия месец ЕС сключи сделка с южноамериканския блок Меркосур, миналата седмица бе съживено и закъсалото споразумение за свободна търговия с Мексико. Това се случи буквално дни преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, който заплаши и двете страни с мита.

С новото споразумение, на практика цялата търговия със стоки ще бъде безмитна, включително тази със селскостопански суровини и продукти, макар и с известни квоти. Освен това, документа позволява на мексиканските компании да кандидатстват за държавни поръчки в Европа, както и на компаниите от ЕС за тези в Мексико, включително на държавно ниво.

Припомняме, че преговорите за ново споразумение започнаха още през май 2016 г., а през 2018 г. беше постигнато принципно споразумение относно търговските аспекти, което така и не беше ратифицирано.

През океана, новата реалност в геополитиката, която се очертава при завръщането на Доналд Тръмп начело на Съединените щати, е основен източник на волатилност за американския пазар в момента (фиг.2).

В последните дни, представители на земеделския сектор в Щатите останаха изключително притеснени от намеренията на Тръмп, касаещи депортирането. По данни на USDA и Министерството на труда на САЩ, делът на земеделските работници без документи (без юридически статут) е 42% през 2022 г.

„Ако загубим половината от земеделските работници в страната за кратък период от време, селскостопанският сектор вероятно ще се срине“, каза Мери Джо Дъдли, директор на Програмата за земеделски работници на Корнел.

„Няма налични квалифицирани работници, които да заменят настоящата работна сила, ако тази политика бъде въведена“, каза тя.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде повишено до 4430,1 рубли (45,3 долара) за тон от 28 януари, по данни на тамошното Министерство на земеделието.

Митото върху износа на ечемик ще бъде общо 3407,8 рубли (34,85 долара) за тон, а това при царевицата – 4659,1 рубли (47,64 долара) за тон, съобщиха от местните власти.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 240,9 долара за тон, за ечемика – при цена от 215,3 долара за тон, а за царевицата – 233 долара за тон.

Официалната информация предвижда митото върху износ на слънчогледово масло да бъде увеличено през февруари до 17 786,4 рубли (181,2 долара) за тон. Слънчогледовият шрот ще струва 3888,7 рубли (39,76 долара) за тон.

В Украйна, цените на царевицата за износ се повишиха на седмична база с между 1 и 3 долара на тон, до 210-212 долара за тон (10 000 – 10 150 гривни за тон) с доставка до черноморско пристанище, съобщиха експертите на GrainTrade. Цените за мартенска доставка вече надхвърлят 213 долара за тон.

Ситуацията с царевицата остава напрегната в глобален мащаб. Припомняме, че IGC намали прогнозата си за световното производство на царевица през 2024-25 г., отразявайки до голяма степен ревизията надолу за реколтата в САЩ. Агенцията прогнозира глобалното производство на царевица до 1,219 милиарда тона, което е с 6 млн. тона по-малко от предишната прогноза и с 12 млн. тона по-малко от преди година.

На фона на по-слабото производство, IGC намали и своите прогнози за крайните световни запаси от царевица за 2024-25 г. с 3 милиона тона от миналия месец, до 272 милиона, което представлява спад от 20 милиона спрямо предходната година.