Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

През седмицата цените по международните борси останаха под натиск, като в Париж тенденцията беше по-ясно изразена, докато в Чикаго се наблюдаваха временни периоди на стабилизиране.

Натискът в Париж се обяснява от експертите с водния дефицит (особено в Източна Европа), а този в Чикаго – от очаквания силен производствен потенциал.

В страната, от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) представиха на земеделския бранш изцяло разработена концепция за създаване, функциониране и управление на Взаимоспомагателен фонд – инструмент за подкрепа при управление на риска в земеделието. Това се случи в рамките на работна среща, проведена в министерството с участието на всички заинтересовани страни.

Очаква се инструментът да стартира до края на годината чрез удържане на 1,5% от директните плащания за сектор „Растениевъдство“.

Концепцията включва правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет, членство, методика за оценка и компенсиране на щети, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в рамките на Държавен фонд „Земеделие“, с Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на щети.

Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, осигурени от 44,9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10,2% – средства от ЕЗФРСР (2,5 млн. евро).

В Европа, цените на пшеницата по септемврийският контракт отбелязаха пореден спад на седмична база (фиг.1)

Според последния бюлетин на Съвместния изследователски център – MARS, очакванията за добив от зимни култури в ЕС са над средните в няколко страни, докато липсата на валежи и високите температури възпрепятстват развитието на пролетните култури в Югоизточна Европа.

Очакванията за добив от зимни култури са над средните за Румъния, България, Франция, Испания, Ирландия, скандинавските страни и балтийските страни, според доклада. На добиви, около средните се надяват в Германия, Полша и Унгария, докато Италия и Турция е вероятно ще отчетат спад, поради топлинен и воден стрес.

Добивът от пшеница в ЕС се оценява на 5,88 тона на хектар, в сравнение с петгодишната средна стойност от 5,55 тона на хектар. Общият добив от зърнени култури в зоната се оценява на 5,64 тона на хектар, в сравнение с петгодишната средна стойност от 5,4 тона на хектар.

Прекомерните валежи във Финландия и Естония усложняват полевата работа и пораждат опасения относно локални загуби на добив и влошено качество на реколтата, според бюлетина.

Обратно, много високите температури в Италия от края на юни са съкратили периода на наливане на зърно при зимните култури. В Централна Италия високите температури са били съчетани с ниска почвена влажност, което е повлияло на наливането на зърното на меката пшеница.

Развитието на пролетните култури в Югоизточна Европа е ограничено от постоянния воден дефицит и високите температури, особено в Унгария, Румъния, България, тенденция, която е по-слабо изразена в Южна Испания и Италия.

В западните райони на Франция пролетниците в момента са изправени пред трудности поради горещото и сухо време, съчетано с намалено водоснабдяване. В Германия незначителните валежи от средата на юни, съчетани с високи температури, увеличиха стреса върху културите, главно на юг и североизток.

През океана, в средата на седмицата пшеницата в Чикаго направи опит да се стабилизира, но в крайна сметка завърши седмицата със спад (фиг.2).

От климатична гледна точка, ситуацията в САЩ остава смесена. Северните равнини получиха благоприятни валежи, които подобриха влагата в почвата за пшеница и канола, докато в Централните и Южните равнини продължава екстремната жега и суша. Застоял фронт в Средния Запад предизвика притеснения относно стреса за културите по време на критични етапи на развитие на царевицата и соята.

В Канада USDA оцени „под нормата“ състоянието на пшеницата в прериите, поради продължителна суша. Въпреки, че общото производство на пшеница е прогнозирано на 35,15 милиона тона, ниските крайни запаси и очакваното слабо възстановяване на добивите могат да влошат глобалния недостиг на предлагане.

В региона на Черно море, Министерството на земеделието на Русия запазва прогнозата си за производство на зърно и бобови култури на 135 милиона тона през 2025 г., при условие че метеорологичните условия останат благоприятни по време на жътвата, съобщиха от пресслужбата на министерството пред репортери.

„Тази година някои региони в южната част на страната, по-специално Ростовска област, Република Крим и някои райони на Краснодарски край, бяха подложени на неблагоприятни условия при формиране на зърнената реколта. Министерството на земеделието запазва прогнозата си за производство на зърно и бобови култури на 135 милиона тона, при условие че метеорологичните условия по време на жътвата са благоприятни“, се казва в изявлението.

В същото време от министерството отбелязаха, че в повечето региони на Централния, Волжския и Севернокавказкия федерален окръг, както и в някои южни региони като Адигея и Волгоград, реалните добиви надвишават миналогодишните.

По-рано руският министър на земеделието Оксана Лут заяви, че се очаква реколтата от зърно в Русия да достигне общо 135 милиона тона през 2025 г., включително 88-90 милиона тона пшеница.

Припомняме, че през 2024 г. реколтата от зърно в Русия достигна близо 130 милиона тона.