Съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмицата показа признаци на положително развитие по международните борси и пазари, нo в самият и край спадовете отново се завърнаха, затвърждавайки негативния тренд от последните месеци.

Прогнозите за по-нисък износ от Русия подкрепиха късото покритие на пшеницата през седмицата, но намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 25% мита върху вноса от Китай, Мексико и Канада (от 1 февруари) натежа върху цените на суровините още в петък.

В страната, Комисията по земеделие избра нов състав и започна дейност. За неин председател бе избран Севим Али от „Демокрация права и свободи“- ДПС.

За заместник-председатели на комисията пък бяха избрани Десислава Танева (ГЕРБ-СДС), Красимир Йорданов (БСП-ОЛ), Драгомир Петров (ИТН) и Борислав Петков (МЕЧ).

В същото време, земеделският министър Георги Тахов съобщи на среща с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), че Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ подготвят индикативен график за първото полугодие на 2025 г. с максимално ранен старт на плащанията.

Според него, се предвижда първите плащания да стартират през февруари, а средствата по кампанията ще бъдат изцяло разплатени до края на юни.

В Европа Европейската комисия не възнамерява да продължи търговията с Украйна при настоящите условия след изтичането на крайния срок 5 юни 2025 г. и за това подготвя ново споразумение за свободна търговия със страната.

В официално изявление се съобщава, че става дума за споразумение, което ще доведе до взаимна либерализация на търговията, но не както в действащата наредба, “само в полза на Украйна”.

Но според част от представителите в европарламента, новото споразумение може да наводнявайки местните пазари с украинска продукция, довеждайки редица производствени и преработвателни сектори до фалит.

Част от споразумението предвижда Украйна да приеме европейските стандарти за безопасност на храните и хуманно отношение към животните, нещо с което Украйна не иска да се съобрази.

„Европейските изисквания, ако бъдат напълно приложени, ще направят украинския бизнес неконкурентоспособен в света. Промените трябва да се въвеждат постепенно, с преходен период от поне 10 години“, коментира Денис Марчук от Съвета по Земеделие на Украйна.

Дни по-късно, украинските власти отправиха и друго предложение към ЕС – запазване на квотния принцип, но с разбивка на количествата по месеци, за да има предсказуемост кога, какво количество украинска продукция ще влиза на европейския пазар.

През океана, намеренията на Доналд Тръмп относно митата са основен източник на нестабилност за американския пазар в момента (фиг.2), но според експерти, те могат скоро да окажат и директни последици върху селскостопанския сектор в Щатите.

„САЩ внасят повече от 90% от годишното си потребление на калиев тор, предимно от Канада“, според Министерството на енергетиката. Анализатори казват, че някои производители използват ситуацията и вече повишават цените. „Още преди новите мита, някои производители обявиха увеличение с 25 долара на тон“, каза Джош Ливнел, вицепрезидент в StoneX, пред Agri-Pulse.

И докато Мексико и Канада се заканиха да отговорят с реципрочни мита, решението на Китай е да отнесе въпроса пред Световната Търговска Организация (СТО).

В региона на Черно море, решение от петък на официалните власти доведе до нови смущения за руския зърнен пазар. Основен руски търговец на зърно, който контролира голяма част от доставките на зърно през пристанището в Азов, ще бъде национализиран, постанови руски съд.

Това е така, защото всъщност компанията принадлежи на лице с множество гражданства, което налага необходимостта от разрешение на правителството, за да бъде акционер в стратегическата компания.

Името на компанията е Родние Поля, която изпадна в немилост пред руските власти още през миналата година, след като влезе в спор с Руския регулаторен орган за земеделския сектор. В резултат на този спор, компанията загуби позицията си на най-големия търговец на зърно.

Решението за национализацията на търговеца на зърно е в полза на искането на прокуратурата, според която фирмата “Родние поля” (преди ТД Риф) нарушава закона, тъй като се контролира от чужд гражданин. Собственикът на компанията, Петр Ходикин, е гражданин на Обединените арабски емирства и също така има второ гражданство на Сейнт Китс и Невис (карибска островна държава), твърдят прокурорите.

Решението на съда означава, че Москва ще има все по-голям контрол върху световните доставки на пшеница и зърно. Преди месеци, Кремъл се опита да ограничи цените при износа на руска пшеница и да конфискува активите на компании във “враждебни” страни. Други предприятия пък бяха поставени под държавен контрол още в началото на войната.