Седмичен анализ за зърно: 29 – 5октомври

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмичната остана статична за борсите от двете страни на океана. Ниският износ от Западна Европа оказва натиск върху цените на пшеницата в ЕС, докато Чикаго остана в очакване на президентските избори в САЩ.

В страната, служебният земеделски министър Георги Тахов беше изслушан в Комитета по земеделие на ОИСР в Париж, като част от процеса на преговори по присъединяване на страната към Организацията.

В рамките на събитието, Тахов проведе и среща с директора на дирекция „Търговия и земеделие” в ОИСР г-жа Марион Янсен. 

Като част от „Земеделската седмица“ на ОИСР беше проведен и Глобален форум за земеделие на тема: „Насочване на политики към устойчива селскостопанска продуктивност“, в който участие взе заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева.

Дискутирани бяха прилаганите политики за устойчива селскостопанска производителност, както и политиките свързани с иновации и тяхното насърчаване в земеделския сектор.

В Европа, цените на пшеницата в Париж паднаха в петък до най-ниското си седмично ниво, но още в понеделник успяха да компенсират този спад (фиг.1).

В редовния си месечен доклад за октомври експерти на Европейската агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси (MARS) понижиха прогнозите си за реколтите от соя, слънчоглед и царевица в Европейския съюз през настоящия селскостопански сезон, главно поради спада на добивите в България, Румъния, Унгария, Хърватия и Италия, дължащ се на предизвикателните климатични условия.

Докладът разкрива неблагоприятните ефекти след лятото върху селскостопанския сектор, с особен акцент върху отрицателното въздействие върху узряването, прибирането на реколтата и сеитбата на следващите култури в няколко държави от ЕС.

„Тези условия доведоха до значителен спад на добива, особено в източноевропейски страни като Хърватия, България, Унгария и Румъния, в сравнение със средната стойност за 2019-23 г. Обратно, страни като Испания и Франция показват различни резултати, като Испания се очертава като лидер в ЕС по добив на царевица, въпреки лекия спад спрямо предходния сезон, а Франция очаква спад в добивите за текущия сезон, но остава над средния за пет години“.

През океана, подобно на борсата в Париж, и в Чикаго цените на пшеницата имаха слабо движение, преди да се завърнат на същите нива в понеделник (фиг.2).

Проблемите в логистиката и съхранението на зърно продължават да представляват големи пречки пред развитието на бразилския агробизнес. Това е очевидно, когато се сравни растежът на капацитета за съхранение на зърно с нарастването на производството от 2010 г. до 2023 г.

За разлика от Съединените щати, където около 54% ​​от стопанствата разполагат със собствени съоръжения за съхранение, само 15% от стопаните в Бразилия са оборудвани с такава инфраструктура, според данни на Националната компания за доставки на Бразилия (CONAB). Този проблем е особено изразен в Средния Запад, основният регион за производство на зърно в страната, където дефицитът на складове е още по-тежък.

Поради недостатъчни складови съоръжения, бразилските производители често са принудени да продават незабавно значителна част от реколтата си, като понасят високи транспортни разходи и приемат цени под международния пазарен курс.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде 2517 рубли (25,72 долара) за тон от 7 ноември 2024 г., съобщиха от Министерство на земеделието в страната.

Митото върху износа на ечемик ще бъде общо 1266,2 рубли (12,94 долара) за тон, а това при царевицата –  3059,9 рубли (31,39 долара) за тон.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 222,5 долара за тон, за ечемика – при цена от 192,5 долара за тон, а за царевицата – 218,9 долара за тон. Тарифите ще важат до 12 ноември.

Министърът на земеделието на Русия Оксана Лут каза по-рано, че износът на зърно от страната е възлизал на 72 милиона тона (включително 54,1 милиона тона пшеница) през предходния селскостопански сезон. До края на този сезон се очаква износът да достигне 60 млн. тона.

Износът на руска пшеница за Катар през януари-октомври 2024 г. достигна рекордните 145 500 тона, което е с 41% повече от цялата 2023 г., съобщи за ТАСС Руслан Хасанов, ръководител на Центъра за оценка на качеството на зърното (GQAC) към Федералната държавна бюджетна институция.

„Катар купува големи количества руска пшеница от много години, с изключение през 2021 г., въпреки че по-късно доставките и през нея се възстановиха. Средният годишен ръст на износа на руска пшеница за Катар през последните 10 години е 6,1%“, каза той.

На пазара на зърно в Катар Русия се конкурира със страни като Румъния и Австралия, всяка от които е доставила 63 000 тона от тази култура през 2023 г., отбелязва експертът.

Пшеницата не е единствената култура, доставяна от Русия в Катар. По-специално, доставките на руски ечемик за Катар продължават от 2017 г. насам. Тази година Русия е доставила 35 600 тона ечемик в страната, което надвишава нивото на доставките за финансовата 2023 г.

„Въпреки това, износът на тази култура намалява през последните седем години. По-специално, средното годишно свиване на обема на доставките на руски ечемик за Катар възлиза на общо 11,4%. Въпреки това търсенето на страната от културата се очаква да нарасне до 450 000 тона до сезон 2024/2025 г. Вследствие на това виждаме увеличение на търсенето на ечемик и вероятно това ще е потенциална област на растеж за руските износители, на която си струва да се обърне внимание “, подчерта Хасанов.