Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

В първата седмица от септември цените на борсата в Париж не успяха да обърнат негативната тенденция, на фона на почти ежедневните данни за ново увеличение на производството. След последните прогнози за увеличение на реколтата от пшеница в Русия, Канада и Австралия, сега европейският пазар се подготвя и за силна реколта в Германия.

В страната, фермери от цялата страна съобщават за изключително ниски добиви при пролетниците. При слънчогледа, за момента те са с до 50% по-ниски спрямо миналата година.

При царевицата положението е още по-драматично – на много места площите ще бъдат обявени за напълно пропаднали, а фермерите говорят за добиви едва между 100 и 150 килограма от декар.

Тежката картина у нас, дава своето отражение и в рамките на ЕС. Така, компанията за актуална пазарна информация и сравняване на основни ценови индекси (Expana) понижи прогнозата си за реколтата от слънчоглед в Европейския съюз като цяло през тази година с близо 1,1 млн. тона спрямо предвиждането си за юли до 8,3 млн. тона, заради неблагоприятните метеорологични условия в България и Румъния.

В Европа, котировките при пшеницата по декемврийския контракт на Euronext завършиха периода със седмичен спад(фиг.1).

Последните експортни данни от Европа внасят допълнителен елемент на тревога. От началото на кампанията до сега той възлиза на 2.57 млн. тона (44% спад спрямо същия период преди година), като Саудитска Арабия, Мароко и Обединеното кралство са сред основните дестинации.

В коментар за местната реколта, германският аграрен министър Алоис Райнер обяви, че голямата реколта в Германия и Европа (като цяло) оказва огромен натиск върху цените на зърното на фючърсния пазар и респективно – върху цените на производителите в Германия. Според него, фермерите са получили 171,8 евро/тон за хлебна пшеница през 33-та календарна седмица, в сравнение със 191,4 евро/тон за същия период преди година. Това представлява намаление с 10%.

Недоволството се засилва и в други части на ЕС, след като на6 септември полски фермери организираха протест близо до граничния пункт Медика-Жегини с Украйна.

„Днес се връщаме назад, защото цената на пшеницата е същата, каквато беше преди 25 години – 600 злоти за тон – докато хлябът се е увеличил от 2 злоти на 10 злоти“, коментира Роман Кондроу, представител на организацията.

Недоволството на фермерите се фокусира върху няколко аспекта. Първо, ниските цени: царевицата се предлага на цена от 350 злоти/тон, което не покрива производствените разходи, а пшеницата – на около 600 злоти/тон.

Второ, двойни стандарти: Полша прилага строги екологични разпоредби и забрани за генетично модифицирани организми, докато соята от Бразилия и Аржентина се внася без ограничения.

Земеделските производители се оплакаха и от забраната на някои продукти за растителна защита, прекомерната бюрокрация и европейските климатични политики, които ги принуждават да намалят своето производство.

През океана, за пшеницата в Чикаго седмицата бе белязана от нов спад при котировките по договора за декември (фиг.2).

В Южна Америка, бразилският експорт през август скочи до 6,85 млн. тона – почти тройно повече спрямо юли, като прогнозата за септември е 6,37 млн. тона. Аржентина запази оценката си за продукция за 2024/25 г. на 49 млн. тона при почти приключила жътва (98,5%).

Австралия повиши отново прогнозата си за производство на пшеница за 2025/26 г. до 32,3 млн. тона след обилни валежи през юли–август. Сателитните данни потвърждават добро състояние на посевите в основните щати. Тази динамика подсказва за засилена конкуренция на глобалните пазари през последното тримесечие на 2025 г.

Ново споразумение между САЩ и Япония дава силен тласък на търговските перспективи, като страната се ангажира да увеличи покупките на американска царевица, соя, биоетанол и свързани продукти до 8 млрд. долара годишно, спрямо 2,5–4,8 млрд. долара през последните години.

В региона на Черно море по данни на АПК-Информ, ценовата ситуация на пазара с пшеница в украинските пристанища продължава да следва низходяща тенденция и през тази седмица.

Цените на търсене за хлебна пшеница от 2-ри и 3-ти клас в пристанищата на Одеса са намалели с 1-2 долара на тон и към 3 септември 2025 г. се изразяват в диапазоните, съответно 217-225 долара и 214-222 долара на тон CPT – пристанище. В същото време изкупните цени в дунавските пристанища са спаднали средно с 1 долар на тон и са регистрирани в границата между 217-222 долара и 214-221 долара на тон, съответно за пшеница от 2-ри и 3-ти клас.

Според местни анализатори, тази ситуация се обяснява главно с високата конкуренция на външните пазари, особено от Руската федерация, където се наблюдава увеличение на предлагането на пшеница.

Данни, представени от Елена Тюрина, директор на аналитичния отдел в Руския зърнен съюз показват, че ако през юли доставките на основни зърнени култури са били 2,1 пъти по-ниски спрямо юли 2024 г. (включително доставките на пшеница са намалели с 2,2 пъти), то до края на август изоставането от данните от миналия сезон се е стеснило до 34%, включително при пшеницата – до 33%.

По официални данни, миналия месец са били експортирани 5,492 милиона тона зърно, включително 4,848 милиона тона пшеница. Доставките на ечемик през август са намалели с 45% до 439 000 тона, а на царевица – с 26% до 205 000 тона.

Общо през юли-август са били изнесени 8,4 милиона тона основни зърнени култури, което е с 31% (или 3,8 милиона тона) по-малко от година по-рано. Конкретно, износът на пшеница е спаднал с една трета (или 3,3 милиона тона) до 6,9 милиона тона.