Седмичен анализ за зърно: 4 – 10 юни

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Цените на зърното продължиха хаотичното си движение по международните борси и пазари, в опит да разчетат разнопосочните сигнали. Теми, като климат и мита бяха засенчени от решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали референтния лихвен процент за осми път в рамките на една година.

Решението се оказа достатъчно, за да укрепи допълнително еврото спрямо долара, но пък лимитира цените на борсата в Париж.

В България

Страната ни получи заветното „Да“ на Брюксел и ЕЦБ по отношение на влизането ни в Еврозоната. От позиция на земеделието, аграрният министър Георги Тахов каза, че ведомството винаги е обявявало субсидиите в евро, а ги е плащало в левове. Превалутирането е генерирало единствено разходи, които от 1 януари 2026 вече ще бъдат спестени.

Друго решение от миналата седмица, обаче бе посрещаното с тревога от бранша. В четвъртък досегашния председател на аграрната комисия Севим Али бе заменен от Цвета Караянчева от ГЕРБ-СДС. Липсата на аграрна експертиза у председателя на Комисията, за пореден път събуди страховете на стопаните, които очакват редица важни проблеми да намерят своето решение.

В Европа

За фючърсите при пшеницата в Париж седмицата премина колебливо, като курса евро/долар отново се оказа определящ (фиг.1).

ЕС официално публикува квотите за внос на селскостопански продукти от Украйна. Списъкът включва както хранителни продукти от животински произход (яйца, мляко или месо), така и зърнени култури. Тези квоти ще се прилагат въз основа на хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации, между 6 юни и 31 декември 2025 г.

Новите квоти ще се прилагат в следващите 7 месеца, но са изразени в годишни количества, от които следва да се изчисляват съответните пропорции (7/12).

Новината беше посрещната колебливо в Украйна, а представители на аналитичния кооператив Pusk обявиха, че местните търговци вече търсят алтернативи. „От 6 юни Украйна се връща към предвоенния търговски модел с ЕС – включително тарифи и квоти, което значително ще ограничи износа за Европа. Ето защо търговците вече активно се насочват към Азия: Филипините, Индонезия, Виетнам, Бангладеш. В тези страни украинската пшеница се радва наголямо търсене“, добавиха от центъра.

През океана

Седмицата в Чикаго бе стабилна за пшеницата, която успя да задържи и надгради седмичното си ниво. (фиг.2). 

От климатична гледна точка, Националната служба за селскостопанска статистика към министерството на селското стопанство на САЩ съобщи, че жътвата на есенна пшеница в страната вече е в ход, като към 1 юни са реколтирани 3% от засетите площи, в синхрон със средният показател за последните 5 години.

Междувременно сеитбата на царевица и соя в страната продължава. Към същата дата фермерите са прибрали близо93% от площите с царевица. Статистиката показва, че състоянието на посевите е по-лошо от миналогодишното – в добро до отлично състояние се намират 69% от тях, спрямо 75% към същата дата на 2024 г. В задоволително са 26%, спрямо 21% преди година, а в лошо и много лошо – 5% при 4% към 1 юни 2024 г.

Засетите площи със соя в САЩ са 74% от планираните, като в добро до отлично състояние към 1 юни се намират 67% от посевите, в задоволително – 28%, а в лошо и много лошо – 5%.

В региона на Черно море

Износът на пшеница от Русия може да достигне общо 1,1 милиона тона през юни 2025 г., което е по-ниско от същия период на миналата година, според аналитичния център „Русагротранс“.

„Прогнозата за юни 2025 г. е 1,1 милиона тона, което е по-ниско от рекорда миналата година (4,64 милиона тона), но близо до нивото отпреди три години (през юни 2022 г.) от 1,2 милиона тона“, съобщи центърът.

В същото време, прогнозният износ на пшеница през май 2025 г. е общо 2,16 милиона тона, което е по-ниско от нивото през май миналата година от 5,08 милиона тона, на фона на свиване на доставките като цяло, както и сериозен годишен спад на експортната квота, поясняват от центъра.

Общият износ от юли 2024 г. до май 2025 г. достигна около 40,9 милиона тона пшеница (включително ЕАЕС). Сред основните купувачи през периода са Египет (8,247 млн. тона), Турция (3,349 млн. тона), Бангладеш (2,706 млн. тона), Алжир (1,711 млн. тона), Либия (1,601 млн. тона).

Руският вицепремиер Дмитрий Патрушев заяви по-рано, че износът на зърно от Русия ще възлезе на около 53 млн. тона през този селскостопански сезон (1 юли 2024 г. – 30 юни 2025 г.), включително около 44,5 млн. тона пшеница.

А от другата страна на войната, украинските фермери вероятно ще приберат най-слабата си реколта от рапица за последните няколко години, въпреки подобряването на почвените влагозапаси през май, според анализаторите на маслодайни култури в УкрАгроКонсулт.

“Наблюдавайки моментната картина, очакваме значителни загуби и добиви под средния показател за предишните 3 години. Все по-актуален става песимистичният сценарий, според който реколтата ще бъде под минималната за минимална за последните 4 сезона“, обобщават те.