Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмицата беше динамична за зърнените култури, както в Париж, така и в Чикаго.

Първоначално, намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 25% мита върху вноса от Мексико и Канада натежа върху цените на суровините, но едномесечното отлагане на това решение донесе моментно спокойствие на пазара.

В страната, след дългогодишно отлагане на прилагането на интервенциите, свързани със създаване на Взаимоспомагателен фонд при кризи и застраховане на земеделската продукция, настоящото земеделско министерство започна подготовка на нормативната уредба.

„Споделената отговорност, на чийто принцип действат взаимоспомагателните фондове, ще помогне на държавата да реагира бързо при форсмажорни обстоятелства, на които бяхме свидетели през миналата година с пожари, градушки и силното осланяване в ранна пролет, породени от природните бедствия“, обясни министър Тахов.

В Европа, по отношение на търговията, пазарите следваха плътно динамиката на политическите действия (фиг.1).

От началото на настоящия селскостопански сезон до 2 февруари страните-членки в ЕС са внесли общо малко над 19 млн. тона зърно и зърнени продукти, което е с 9% по-малко в сравнение със същия период на сезон 2023-2024 г., сочат данни на Европейската комисия. Изключение прави само царевицата, при която е отчетен ръст от 5% до близо 12 млн. тона.

Спадът при меката пшеница е 12% (5,089 млн. тона). Вносът на твърда пшеница в ЕС през посочения период се е сринал с 43% до малко над 1 млн. тона, а на ечемик – с 45% до почти 760 хил. тона.

За поредна година ЕС внася мека пшеница, ечемик и царевица основно от Украйна. При меката пшеница делът на Украйна във вноса в общността достига 67%, или 3,41 млн. тона. При царевицата той е 57% (6,73 млн. тона), а при ечемика – 49% (370 хил. тона).

През океана, Вашингтон смекчи тона си и отложи тарифния план спрямо Мексико и Канада с един месец, позовавайки се на продължаващия диалог със северноамериканските си партньори за разрешаване на неуредените въпроси, което оказа влияние и на борсата в Чикаго (фиг.2)

Въпреки това, Китай наложи ответни данъци върху определени американски стоки на 4 февруари – решение, което напомня за двугодишния търговски конфликт от 2018-2020 г. между две от най-големите икономики в света.

„От 10 февруари Китай – най-големият вносител на селскостопански продукти в света ще наложи мита от 15% върху американските въглища и 10% за суровия петрол и селскостопанското оборудване“, съобщиха от китайското финансово министерство на 4 февруари.

Отмъщението на Китай не е пълноценно и много пазарни експерти виждат в този ход фино предупреждение на Пекин към администрацията на Тръмп.

В региона на Черно море, Русия ще запази първенството по износ на пшеница до края на този селскостопански сезон (1 юли 2024 г. – 30 юни 2025 г.)

“Що се отнася до износа на пшеница, ние вече сме изнесли около 30 милиона тона през този сезон. Това е повече, отколкото всеки от нашите конкуренти може да изнесе през сезона. Най-близкият конкурент – това е Европейският съюз. Мисля, че ще изнесе около 30 милиона тона – количество, което ние вече сме изнесли. Имаме още няколко месеца напред а квотата ни е увеличена с 11 милиона тона повече, считано от февруари. Така че мисля, че няма да загубим лидерството със сигурност“, каза пред репортери заместник-министър Максим Титов.

Според доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) към Министерството на земеделието на САЩ, производството и износа от Украйна ще намалеят значително.

Производството на всички зърнени култури се очаква да спадне с 13%, докато износът се очаква да намалее с 26%, отчасти защото страната се занимава с изчерпани запаси от зърно, коментират от FAS.

„Въпреки, че крайните запаси от зърно се очаква да се увеличат с 19% до 1,8 милиона тона тази година, те са само малка част от резервите, които бяха обичайни за страната преди началото на войната през февруари 2022 г.“

Най-големият прогнозиран спад е при царевицата, където се очаква производството да намалее до 24,6 милиона тона (24% спад спрямо 2023-24 г.), докато износът се очаква да спадне с 33% до 19,6 милиона тона, според FAS. Крайните запаси от царевица се прогнозират на 722 000 тона, което е малко повече от предходната година, но доста под 2,8 милиона тона, които бяха в резерв в края на 2022-23 г.