Докато фермери протестират пред Европейски парламент в Страсбург, селскостопанската криза в ЕС се проявява по различен начин в отделните държави. Това показва анализ на Agence France-Presse.

Напрежението не е резултат от един фактор. То се натрупва от търговски споразумения, структурни дисбаланси и дългосрочни икономически решения. Последиците обаче са неравномерни в рамките на Европейския съюз.

ЕС и Меркосур – риск за едни, шанс за други

Споразумението между ЕС и Меркосур е сред основните източници на напрежение. Отварянето на европейския пазар за говеждо месо, захар и птиче месо от Латинска Америка тревожи най-вече Франция.

Страната разполага с най-големите говедовъдни стада в Европа и е водещ производител на захар. Това я прави силно уязвима към външна конкуренция. В същото време френските лозари гледат по-благосклонно на споразумението заради експортния му потенциал.

Подобни опасения има и в Ирландия, където говедовъдството е ключов сектор и силно зависим от цените на международните пазари.

Италия и Германия под конкурентен натиск

В Италия земеделският синдикат Coldiretti критикува липсата на реципрочност в производствените стандарти. Данните показват, че през първите девет месеца на 2025 г. вносът от Меркосур е нараснал със 17%.

В Германия протестите са концентрирани в северните и източните региони. Там едромащабното земеделие е по-изложено на глобалната конкуренция. Маржовете продължават да се свиват.

Испания между възможността и заплахата

В Испания реакциите са разделени. Производителите на зехтин и вино виждат шанс за разширяване на пазарите. Секторът на трапезните маслини обаче се опасява от конкуренцията на Аржентина.

Силен износ, но дълбоки вътрешни дисбаланси

През 2024 г. износът на селскостопански и хранителни продукти на ЕС достига рекордните 235,4 млрд. евро. Търговският баланс остава положителен – 63,6 млрд. евро, макар и с 8% под нивото от 2023 г. По-голям излишък отчита само Бразилия.

Разликите между държавите са значителни. Нидерландия има търговски излишък от 45 млрд. евро, базиран основно на преработка на вносни суровини. Полша увеличава многократно производството на птиче месо. Испания се утвърждава при вината, плодовете и свинското месо.

Франция, въпреки че остава най-големият производител по стойност, очаква през 2025 г. първи дефицит в агрохранителния си баланс от половин век.

Причините зад напрежението

„Франция губи позиции спрямо други европейски държави“, коментира Винсент Шателие от INRAE. Според анализатори дългогодишната глобализация е поставила фермерите в пряка конкуренция, което води до постоянен натиск върху цените и намаляване на броя на стопанствата.

Данните на ЕС показват ръст на средния доход в сектора с 20% за последните 10 години, без инфлацията. Разпределението обаче е силно неравномерно. Държави като Дания, Германия и Испания напредват. Франция и още няколко страни остават в застой.

В този контекст селскостопанската криза в ЕС се превръща в структурен проблем. Тя поставя въпроси за модела на производство, размера на стопанствата и разпределението на стойността по веригата.