Семейната оранжерия на Илиеви: как оцеляват българските зеленчукопроизводители
За “Зеленчукопроизводители Илиеви” земеделието е семеен бизнес. Разговаряме с Благой Илиев. Заедно с родителите си той отглежда продукцията си само на закрито. Почти всички техни оранжерии са стъклени. Намират се в село Сарая, община Пазарджик. Отглеждат основно домати и краставици.
Как започнахте да се занимавате със зеленчукопроизводство?
Беше естествено да продължа делото на баща си, който вече беше направил солидна база. Така лека полека, сякаш на шега, и аз бях привлечен в семейния поминък.
Кои са основните култури, които произвеждате в момента? По какви критерии избирате сортовете?
Отглеждаме основно домати и краставици, като сортовете са изцяло хибридни – високодобивни сортове. Това е избор, наложен от пазара – най-важна е цената. Ние все пак продължаваме да таргетираме вкуса на продукцията, тъй като това е единственото ни преимущество.
Преди отглеждахме пипер сорт Балдиовка. Идва от името на селото в което е роден баща ми. Селото се е казвало Балдиово по време на робството, след това е прекръстено на Росен. Балдиово на турски значи мед. Помня като дете огромни площи с кошери. Всичко това е затрито от демокрацията. Баща ми започна с отглеждането на чушки именно Балдиовка през 1992 година.
Отказахме тъй като не беше рентабилно като добив. Другият проблем беше, че нямам право да ползвам семена, които не са оторизирани, освен за лична консумация. Производителите трябва да използват само определени семена.
Как се е развивало стопанството през годините?
Занимавам се със зеленчукопроизводтсво от 2015 г. Баща ми е започнал преди това с оглеждане на открито. Разширявали сме площите постепенно. Лека полека после преминахме към оранжерийно отглеждане, реализирането на което беше мое дело. Последните години земята стана много скъпа и не сме се разширявали като площ, а залагаме на системи за автоматизация с цел облекчаване на труда.
Какви автоматизирани системи са най-полезни във вашето производство?
Ние работим със стари български трактори Т60В, верижни. Верижните машини имат много голяма маневреност. В оранжерията се движи в коридор с ширина 3.2 м. Самият трактор е широк 2 метра. Живеличният трактор може да върти почти на място.
Мечтаем за нещо холандско, New Holland, но често това е непосилно за средностатистическия земеделец, освен ако не е по европейска програма.
Друго, което бихме искали да имаме, това са автоматизирани системи, така наречените термоекрани. Това е нещо като найлон, който работи като втори таван вътре в оранжерията. Към момента ние това го правим ръчно – слагаме, качваме постоянно всяка година. Докато тази технология – термоекран – се монтира трайно в оранжерията и се отваря и затваря с мотор редуктор. Така отваряш и затвяряш когато поискаш. Имаш много бърз и лесен контрол на влагата и по-добър контрол над гъбичните заболявания.
Сега използваме модерни датчици за температура и влажност на въздуха, влага на почвата и т.н. Купуваме китайски такива, защото са много достъпни и вършат работа, просто малко хора са достатъчно добре обучени да я прилагат.
Каква е стратегията ви за вентилация — естествена, принудителна или комбинирана? Какви показатели следите, когато взимате решения за вентилиране?
Добрият контрол в оранжериийте се постига с модернизация. Не вентилацията е най-големият проблем, а контролът на влагата в студените месеци. В смисъл, че е лесно да отвориш и влагата да излезе, но после идва проблемът със затоплянето на това пространство. Тук полезни са отново споменатите термоекрани.
Как оптимизирате разходите за отопление?
Стремим се да намаляме топлобмена и съответно загубата на температура в оранжерията. Допълнитените стени и тавани правят това. Проблемът обаче се е, че така се задържа влага, която може да причини проблеми.
Използваме котел и горим индуструални еко пелети. Наричат се еко, защото при изгарянето им се отделя количество въглероден диоксид, което е приблизително равно на това, което дървото е абсорбирало по време на растежа си, което ги прави почти неутрални за климата.
Какви са най-честите патогени в оранжерията и как се борите с тях?
Сблъскваме се с различни вредители, които естествено присъстват в почвата, като някои видове гъбички например. Към днешна дата нямаме вариант за химическа борба с тях, тъй като така се убиват полезни бактерии в почвата. Дългото третиране с препарати само ги прави по-усточиви.
Преминали сме към метод прилагане на полезни бактерии. Проблемът тук е в многото ментетата на пазара. Контролът в България е изключително слаб. Понякога причината за заниженото качество е неправилната дистрибуция на продуктите. Няма добър контрол и над това.
Много оранжерии в България затвориха, други са на ръба. Какво според вас би помогнало секторът да се стабилизира?
Казано в едно изречение – трябва да се спре вноса на всякаква зеленчукова продукция, която получава субсидия. Това е причината за фалита на нашите производители. Това, което е внос, субсидирано по някакъв начин, винаги е под нашата пазарна цена. Получават се някакви аномалии.
Министерството трябва да са много добре запознати колко усилия се полагат, за да се произведе един домат или една краставица, какъв е разходът по прозводството им, на каква цена се продава, каква би следвало да е печелбата на българския производител. Да се налагат различни мита през различните сезони, за да може българсият производител да има възвръщаемост на усилията. Как е възможно на борсите албанските, турските, гръцките зеленчуци да се по-евтини от нашите, след като имат транспортни разходи, а някъде и по-високо заплати?
В България се изплащат много ниски суми. Освен това плащанията са обвързани с площ, а не с кг продукция. Навън сумите са много по-големи. Моето мнение е дори, че тук ще бъдем по-добре, ако ни спрат субсидиите, спрат вноса на субсидирани производители и да останем на пазарен принцип.
Къде реализирате продукцията си?
Имаме сергия пазар Красно село в София. Там се опитваме да прекараме максимално голямо количество, за да реализираме най-добрата печелба. Каквото не успеем да продадем там, работим с посредник в Пазарджик с голям склад за зеленчуци. Продаваме на него и съответно той препродава, защото е много трудно да произвеждаш и сам да продаваш. Става много трудоемко. Много рядко ходим по големи стокови тържища.
