Сортове ябълки, устойчиви на краста: какво трябва да знаем за генетичната резистентност
Крастата по ябълките, причинена от гъбата Venturia inaequalis, остава едно от най-сериозните заболявания в овощарството. Тя засяга листата, леторастите и плодовете, понижавайки добива и качеството. Често засегнатите плодове могат да се използват само за преработка, което води до загуби за производителите.
В последните години, на фона на климатичните промени и ограничаването на фунгицидите в ЕС, интересът към устойчиви сортове расте. Все повече стопани залагат на ябълкови сортове, които притежават генетична устойчивост на краста, брашнеста мана и огнен пригор. В биологичното производство това е още по-важно, тъй като възможностите за растителна защита са ограничени.
Какво означава устойчивост на болести
Резистентността е способността на растението да устои на патоген чрез собствени защитни механизми. Тя включва образуване на физически бариери, свръхчувствителна реакция (локализирана некроза на заразените клетки), както и производство на антимикробни вещества, които спират развитието на болестта.
Важно е да се прави разлика между резистентност и имунитет. При резистентност патогенът може частично да преодолее защитата, но щетите остават минимални. Имунитет означава пълна защита – нещо, което при ябълките не е възможно в дългосрочен план.
Първите устойчиви сортове
Първият търговски сорт, устойчив на краста, е Прима, създаден в САЩ през 70-те години. След него идва Флорина във Франция, а през 80-те години чешкият Институт по експериментална ботаника създава Топаз – сорт, който и днес е сред най-популярните в Европа.
В Германия Институтът в Дрезден-Пилниц разработва серията сортове “RE” – Reglindis, Remo, Rewena и други. Днес са известни над 20 гена за устойчивост, произхождащи от диви видове от рода Malus – като M. floribunda, M. micromalus и M. baccata.
Моногенна и полигенна резистентност
Резистентността може да се дължи на един ген (моногенна) или на няколко (полигенна). При моногенната растението реагира рязко срещу определен щам на патогена, но при мутация на гъбата устойчивостта може да отслабне. Това е причината някои сортове да загубят устойчивост след няколко години масово отглеждане.
Затова модерната селекция комбинира двата подхода – моногенна и полигенна защита, така че растенията да запазят устойчивостта си по-дълго. Тази стратегия е известна като „пирамидализация на гените“.
Селекцията днес
Днес чешкият Институт по експериментална ботаника (UEB) е сред водещите центрове за създаване на устойчиви сортове. Той прилага интегриран подход, съчетаващ генетична устойчивост и високи вкусови качества. Сред постиженията му са и нови червеномесести и колоновидни сортове, които съчетават устойчивост с отличен вкус и висока продуктивност.
