Телетата излизат на паша: как да избегнете стрес, диарии и загуба на растеж
Извеждането на телета на паша изисква добра подготовка, правилно хранене и защитени пасища. Вижте как да намалите риска от стрес и заболявания.
Слабата пролет забави извеждането на много телета на паша. В редица ферми животните все още са в помещения, въпреки че отбиването е приключило преди седмици.
При млечните юници за ремонт това вече е важен момент. Част от най-рано родените телета са на 12–14 седмици и имат нужда от движение, чист въздух и добра трева.
Обичайно телетата се отбиват между осмата и десетата седмица. След това остават известно време в обора, където приемат фураж, сено или слама.
Този преход е важен, защото животните трябва да излязат здрави, стабилни и с добър апетит.
При телетата за угояване ситуацията може да е различна. Те често са родени по-късно и може тепърва да приключват отбиването.
Затова не е добре всички животни да се извеждат заедно. По-подходящо е да се разделят на групи според възраст, сила и развитие.
Така по-ранните млечни юници няма да бъдат забавяни от по-слабите телета. Намалява се и рискът от разпространение на заболявания.
Телета на паша се извеждат само когато са напълно отбити и приемат достатъчно концентриран фураж. Практическият ориентир е поне 1,5 кг концентрат дневно.
Първите пасища трябва да бъдат с по-ниска тревна маса. Прекалено високата и буйна трева не е най-добрият избор за млади животни.
Подходящи са площи с по-лека тревна покривка, които насърчават по-добър прием. Пасището трябва да бъде сухо, защитено и лесно за наблюдение.
Въпреки по-топлите дни, нощите през май все още могат да бъдат студени. Телетата не бива да се пускат на открити и ветровити места.
Ако теренът е по-необезопасен, в полето могат да се поставят бали със слама. Те дават частична защита и намаляват стреса.
При възможност телетата може да се прибират вечер през първите седмици. Това е добър вариант при ферми, където пасището е близо до обора.
Храненето с концентрат не трябва да спира веднага след извеждането. Добре е да продължи поне пет–шест седмици.
Препоръчителната норма е около 1,5–2 кг фураж на глава дневно. Така преходът към паша става по-плавен.
При добро време и силни животни концентратът може постепенно да се намали от средата на юни. По-слабите и късно родени телета обаче трябва да останат на допълнително хранене.
Важно е телета на паша да не се пускат всяка година на едно и също място. Това увеличава риска от натрупване на патогени в пасището.
Фермерите трябва да избягват и площи, скоро наторени с високи дози азот. Много буйна, млада и богата на протеин трева също може да създаде проблеми.
Причината е, че телетата избират най-крехките листни части. Те съдържат повече нитрати и небелтъчен азот.
При недоразвит търбух това може да доведе до храносмилателни смущения. В някои случаи се натрупва амоняк и животните бързо се разстройват.
Добавянето на качествено сено или слама помага за стабилизиране на храносмилането. Това е особено важно през първите дни след извеждането.
Не бива да се пропуска и ваксинационната програма. Бустерните дози трябва да се поставят навреме, според схемата на ветеринарния лекар.
Особено внимание заслужават летните диарии при телетата. Те могат да доведат до обезводняване, слаб растеж и сериозни загуби.
Извеждането на телета на паша не е просто освобождаване на място в обора. То е управленско решение, което изисква наблюдение, правилен момент и добре подготвени пасища.
