Технология за отглеждане на зимен чесън

Чесънът е едногодишно растение, което се среща почти във всеки двор. Той е незаменима подправка в българската кухня. Сравнително студоустойчиво растение е и при добро вкореняване издържа до -25 °C през зимата.

Чесънът обича светлината и при засяване на засенчливи места не се развива добре. Трябва да се избягва и гъстото засаждане, защото растенията остават дребни и добивът се понижава. По време на активен растеж има нужда от висока почвена влажност, но при узряване на луковиците трябва да се избягват поливките. При преовлажняване в тази фаза растежът се забавя, листата пожълтяват и върховете им изсъхват.

За качествени и едри луковици чесънът трябва да се отглежда на добре дренирани и аерирани влажни почви, богати на хранителни вещества. Кореновата му система е слабо развита, което го прави много взискателен към хранителния режим. Върху бедни и бързо изсъхващи почви луковиците остават дребни. Най-подходящи предшественици при отглеждане за луковици са житните култури. На същото място може да се отглежда след 4 години.

Веднага след прибиране на предшественика почвата се изорава на 18-20 см, бранува се и преди засаждане се оформят лехите. При подготовката на почвата се подхранва с 10 кг/дка амониева селитра. За засаждане се използват луковици с добре развити скилидки. За предпочитане са външните скилидки. Те са по-едри и дават по-висок добив. Скилидките трябва да се отделят и сортиран непосредствено преди засаждане. За 1 декар са нужни около 200 кг луковици.

Зимният чесън се засажда октомври месец на разстояние между лентите 50-60 см и 8-10 см между редовете в лехата. Във всяка лента има по 10-12 реда. Дълбочината на засаждане е 4-6 см. При ръчно засаждане се правят вадички, в които се нареждат скилидките.

За да отгледате качествена и богата реколта е нужно редовно да се окопава, полива и подханват площите с чесън. При първото окопаване се внасят 10-15 кг/дка амониева селитреа. Не трябва да се допуска заплевеляване и образуване на почвена кора. Окопаванията са плитки. Растенията не се загърлят.

При засушаване се препоръчва поливане с малки норми вода, без да се допуска преовлажняване.

Зимният чесън се прибира в края на юни. При късно бране се влошават качествата на луковиците и намаля тяхната съхраняемост. Извадените луковици се сушат на полето до изсъхване на шийката. Съхраняват се в проветриви помещения.

При добро отглеждане добивите от зимния чесън може да достигнат до 1000-1500 кг/дка.