ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КАРТОФИ
Картофите са култура с голямо продоволствено, промишлено и фуражно значение. Те са основна храна за хората и се консумират целогодишно.
Коренова система
Картофите формират сравнително слабо развита по мощност коренова система, съставляваща 7 -8 % от теглото на цялото растение. Около 60% от нея се разполага в 25-сънтиметровия орен почвен слой. Отделни корени достигат до 150 см дълбочина.
Степента на развитие на кореновата система зависи от влажността, структурата, аерацията и запасеността на почвата с хранителни вещества. От голямо значение е и продължителността на вегетационния период на сорта. Ранозрелите сортове са с по-слабо развита коренова система.
Кореновата система на картофите се отличава с висока способност да усвоява фосфорните съединения в почвата и с ниска за останалите хранителни елементи. Това обяснява отзивчивостта на картофените растения при торене с високи азотни и калиеви торови норми.
Изисквания към топлината и светлината
Картофите са култура на прохладния климат. Кълнят при 7-8 °C, а оптимални са температути около 18-20 °C. Клубенообразуването протича най-интензивно при температура на почвата 17-19 °C (21-25 °C на въздуха).
Температурите над 30 °C блокират почти изцяло фотосинтезата, което води до прекратяване на клубенообразуването и нарастването на формираните вече клубени. Причина за това се явява интензивността на окислителните процеси, превишаващи при тези условия асимилационните.
Картофите не понасят ниски температури;
-надземната им маса загива обикновено при температура на въздуха минус 1-1.5 °C (някои сортове издържат до минус 3 °C)
-клубените загиват при почвена температура минус 2 °C.
Необходимата температурна сума над 10 °C , която трябва да натрупат посевите през цялата вегетация, е между 1000 и 16000 °C в зависимост от производственото направление, за което е предназначен сортът.
Установено е още, че в условия на дълъг ден е на лице по-продължително и интензивно нарастване на надземната вегетативна маса, а интензивността на клубенообразуването, което се определя от съотношението на масата на клубените към надземната маса, е по-високо в условия на къс ден.
Картофите са светлолюбиви растения. Фотосинтезата протича най-интензивно, когато светлината е 50000 лукса, а температурата 20 °C. При недостиг на светлина надземната маса пожълтява, стъблата потъмняват, удължават се и полягат. Растенията стават по-уязвими на болести и неприятели. Понижава се силно клубенообразуването и нарастването на формираните вече клубени.
Изисквания към влагата
Картофите са взискателни към почвената и въздушната влажност. Те са способни с помощта на листата най-добре от всички полски култури да използват влагата от въздуха.
Изисквания към почвата
Подходящи за картофите са неутралните до слабо киселите, рохкавите, наносните и торфените, както и глинесто-песъчливите, аерирани, с добър воден и хранителен режим почви.
АГРОТЕХНИКА
Място в сеитбообращението. В полските сеитбообращения, където обикновено се залагат ранно и средно ранно производство и втора култура, картофите се засаждат след зимни житни и едногодишни бобови култури, а в зеленчуковите – следват спанака, лук за зелено, граха и др. В полупланинските и планинските части на страната, където у нас се оглеждат средно ранни, късни и картофи за семепроизводство, предшественици са ръж, тритикале, грахът за зърно и за зелена маса, лен и други традиционни за тези райони култури.
Ранните и средно ранните картофи са много добри предшественици за зимните житни и едногодишни бобови култури.
Ако не е намножена нематодата и производството е предназначено за производствени цели (консумация), картофите може да се отглеждат като кратка монокултура (до 2-3 години)
Обработка на почвата. Веднага след прибиране на предшественика се извършва основната обработка. Дълбоката оран по принуда се отлага за пролет само на терени, застрашени от ерозия.
До есента (в зависимост от валежите, респективно заплевеляването) площите се култивират и брануват едновременно веднъж или двукратно на дълбочина 12-15 см за унищожаване на плевелите и за запазване на влагата.
Късно наесен (в зависимост от заплевеляването ) те се преорават или култивират на дълбочина 15-18 см. Напролет се извършват едно или две предпосадъчни култивирания на дълбочина 15-18 см с едновременно брануване.
Торене. Опитно е установено, че за 1000 кг клубени и съответната биомаса картофите изразходват приблизително по 5 кг N, 2 кг Р, 9-10 кг К, 4 кг Са и 2 кг Мg.
Приемането на хранителни вещества е най-интензивно, когато се формират и нарастват надземната маса и клубените (втори и трети период от развитиети).
До началото на цъфтежа се усвояват около 60% от цялото необходимо количество азот, около 80-90% от това на фосфора и над 50% от калия.
При азотен глад растенията се развиват слабо, понижава се облистеността и продуктивността на листния апарат, добивът на клубени и съдържанието на скорбяла.
Фосфорът ускорява развитието на растенията и увеличава съдържанието на скорбялата в клубените.
Калият участва в процеса на фотосинтезата и на белтъчно-въглеродния обмен. Оказва съществено влияние върху качеството на клубените (съдържанието на скорбялата), повишава устойчивостта на болести и продуктивността на растенията.
Минералното торене може да бъде заменено изцяло с орагнично, чрез внасяне на угнил оборски тор.
С дълбоката оран се внасят фосфорните, калиевите и торовете с органичен произход.
Рътене. Преди да се засадят клубените, се рътят с цел скъсяване на вегетацията с 10-15 дни, ограничаване на пораженията от някои болести и неприятели и повишаване на добива с 20-25% (от съществено значение за ранното производство).
Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането и се осъществява в помещения. Поставените в щайги клубени се държат в продължение на 10-12 дни на тъмно при температура 8-10 °C. При тези условия кълновете нарастват до 1.5 -2.0 см. Следва осветяване на помещенията в продължение на 3-4 седмици (с фотопериодичност в денонощието 10 часа светло; 14 часа тъмно, при температура на въздуха 8-10 °C и въздушна влажност -85-90 %). Кълновете достигат дължина до 4-5 см и се оцветяват характерно за сорта. Помещението отново се затъмнява за 7-10 дни, а температурата на въздуха се понижава на 2-4 °C с цел закаляване.
По време на рътенето (веднъж седмично) клубените се пръскат с 0.02%-ов разтвор на син камък или с 0.01 %-ов разтвор на калиев перманганат за борба с гъбни болести и за подпомагане на процеса на кълнене.
Засаждане. Може да започне без рискове при трайно задържане на температурите над 7-8°C. За равнинната част на Южна България ранните картофи се изнасят и засаждат рътени от 20.02 до 10.03, а за Северна България- през втората половина на март. Средно ранното и късното производство се залага от 15 април до 15 май за цялата страна а, лятната посадка(втора култура) -от 20 юни до 20 юли.
Грижа през вегетацията
Грижите през вегетацията се заключват в борба с плевелите, болестите и неприятелите, окопаване, загърляне, подхранване и поливане при отглеждане при поливни условия.
Напояване
Мощен фактор за повишаване на ефекта от отглеждането на картофите. Това се дължи преди всичко на подобряване на процеса на хранене на растенията. За да се задоволят напълно нуждите на културата по естествен път, са необходими над 300 мм вегетационни валежи, разпределени така, че през периода на клубенообразуването и усиленото им нарастване да се поддържа влажност на почвата до 75-80% от ППВ.
Акумулираната от зимните валежи влага и вегетационните валежи не са достатъчни за ранното производство на картофи у нас. Обикновено се налагат 1-2 поливки от по 50-60 м3/ дк вода. Нуждите на посевите за средно ранно и късно производство се задоволяват още по- малко и при тях поливките могат да достигнат съответно от 3 до 5.
Лятната посадка картофи в сухи години се поливат 5-7 пъти.
Съхраняване
Дълготрайно и качествено съхраняване на клубените се постига в специални хранилища, където стойностите на температурата и влажността на въздуха могат да се контролират.
За потискане на кълнителните процеси клубените, предназначени за консумация, може да се облъчат с гама лъчи в дози 80-100 Gy или да се третират с препаратите на Белбитан, Соланекс, ИФК-2 и др.
