ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА НАХУТ

Значение, разпространение и добиви

Сенента на нахута се използват за консумация в зелено и в зряло състояние. Те съдържат белтъчини, аминокиселини, мазнини, витамин А и В1 и минерални вещества. Узрелите семена се пекат или се приготвят каши и супи от тях.

По вкусови качества и варимост сенената на нахута отстъпват на фасула. За консумация от хората се използват неоцветените семена. Сортовете с тъмно оцветени семена са по-устойчиви на болести, съдържат повече протеин, но се използват главно за фураж, като най-подходящи са за млади, подрастващи животни.

Зелената маса от нахута е неподходящ фураж, защото съдържа някои органични киселини. Средните добиви са около 65-70 кг/декара. Рядко се получават добиви над 100-150 кг.

В България нахутът е познат отдавна, но е заемал малки площи главно в югоизточните райони. По-късно е пренесен в Добруджа, където е отглеждан по-широко като полска култура.

Ботанически особености 

Коренова система

Нахутът има добре развит главен корен, който прониква на дълбочина до 1 м в почвата и е с много странични разклонения. Кореновата му система има голяма усвояваща способност и приема трудноусвоимите хранителни вещества от почвата. Грудковите бактерии са специализирани – от вида Rhizobium Cicer. При благоприятни условия се развиват множество едри грудки – сигурен признак за активна симбиотична дейност.

Биологични изисквания 

Изисквания към топлината и светлината

Нахутът е растение с много висок диапазон по отношение на топлината – понася както високите, така и ниските температури. Минималната за поникването е 2 -5 градуса, а оптималната 20 – 25 градуса. Под 5 градуса поникването продължава 20 – 25 дни, а при 6 – 8 градуса за 9 – 10 дни. Пониците му устояват на краткотрайно застудяване до  -8, -4 градуса и поради това е разпространен до 53 с.ш. По- късно изискванията към топлината постепенно се увеличават. 

Най- подходящи температури за разклоняване на стъблото са 18 градуса през деня и 14 градуса през ноща, а за цъфтежа – 20-23 градуса. По-големи изисквания към топлината има по време ба цъфтежа и узряването. Температурната сума за вегетационния период е 1600- 2100 градуса.

Нахута е взискателен към светлината, но понася частично засенчване. Той е растение на късия ден.

Изисквания към влагата

Нахутът заема първо място по сухоустойчивост между зърнено-бобовите култури. Понася много добре почвената и въздушната суша и затова с успех се отглежда в най-засушливите райони. Голямата му сухоустойчивост се дължи на ксерофитния му строеж – силно окосмяване на стъблото и листата, и икономичното изразходване на вода. Има способност да възстановява растежа си след засушаване. При голяма въздушна влажност нахутът се напада от чернилка и по-трудно се опрашва.

Изисквания към почвата

За да развие висока продуктивност, нахутът се нуждае от плодородни почви, на които симбиотипната му дейност осигурява необходимия азот, а останалите макро- и микроелементи постъпват в достатъчно количество през целия вегетационен период. За разлика от другите бобови култури нахутът може да се отглежда и на по леки, бедни и с нарушен воден режим почви, но добивите са по-ниски. Това се обяснява със способността на кореновата система да използва труднодостъпние хранителни вещества и вода.

Нахутът може да се отглежда на засолени почви, но не понася висока киселинност.

Особености в растежа и развитието

През първите 15- 20 дни след поникването или до началото на разклоняването нахутът расте бавно. След това настъпва период на усилен растеж, който продължава до масовия цъфтеж.

Поникването става за 10-15 дни. През първите 2-3 седмици, докато се развият грудките на корените, надземната маса бавно се увеличава.

Следващите 3-4 седмици нарастването се ускорява и в края на този период се оформят бутоните и започва цъфтежът, който за разлика от този при другите бобови растения е по-кратък – средно 15-20 дни.

АГРОТЕХНИКА 

Място в сеитбообращението

В полското сеитбообращение нахутът се редува със зимни житни култури, но успешно може да се комбинира и с други култури. Добри предшественици за него са и окопните култури – царевица, картоф и памук. Той е отличен предшественик, защото освобождава рано площта за следваща култура.

ТОРЕНЕ

Съдържанието на отделните микроелементи в зърното и останалата маса е близко до това на граха. По отношение на изискванията към хранителните вещества нахутът не се различава от другите бобови култури. За 100 кг добив семена използва 5.3 кг азот, 1.8 кг фосфор, 7.5 кг калий и 3.4 кг калций.

Изискванията при определяне на торовата норма за отделните елементи са същите като при останалите бобови култури. Понеже нахутът се засява на почви с по-ниско естествено плодородие комбинирането на трите елемента задължително в следните количества: азот и калий 4-5 кг/декар; фосфор 5- 8 лг/декар. Торенето с органични торове е високоефективно, понеже не потиска развитието на грудковите бактерии, осигурява постъпление на хранителни вещества през целия период на вегетацията и подобрява физичните свойства на почвата.

СЕИТБА

Семената на нахута губят бързо кълняемостта си и затова трябва да са от предшестващата реколта, с висока кълняемост, чисти от болести.

Сеитбата започва в първите дни на пролетта, щом е възможно да се работи на полето. Ако нахутът се засява на по-леки почви и семената са третирани срещу гъбни болести, бавното поникване не е опасно. По-голям е рискът от закъсняват сеитба, понеже в сухи райони цъфтежът съвпада с лятното засушаване.

Сеитбената норма се определя на базата на 35-40 кълняеми семена на 1 кв.м. За дребносеменните сортове посевната норма е 6-10 кг /дка, а за едросеменните – 10-14 кг/дка.

Нахутът се засява при междуредие 45-50 см (или 70 см). Когато се използват хербициди и почвата е структурна и влагозапасена, нахутът юоже да се засява междуредие 12-15 см.

Дълбочината на сеитбата е както при граха е от 5-7 до 10 см според влажността,физическите свойства на почвата и срока на засяване. П-дълбока от 5- 6 см сеитба рядко се налага, тъй като рано напролет влагата е достатъчна.

Нахутът може да се засява в смес с други култури. Като подкултура той се отглежда съвместно с царевица, а като покривна култура – с люцерна. В смесените посеви нахутът се засява с намалена посевна норма. При изсъхнала почва е нужно да се валира с членест валяк.

БОРБА С БОЛЕСТИТЕ

Между познатите болести големи вреди нанася чернилката. Тя се разпространява много бързо и може да унищожи целия посев. Наблюдения за чернилката трябва да се водят непрекъснато, особено ако паднат дъждове по време на цъфтежа. Освен с борба с чернилката успешно се води и през вегетацията. Още щом се забележат единични нападнати растения, посевът се третира с регистрираните препарати за растителна защита. Ако условията за развитие на чернилка са много благоприятни, болестта може отново да се разнесе и третирането трябва да се повтори.

ПРИБИРАНЕ

Чистите от плевели посеви се прибират еднофазно с комбайн, когато плодовете са пожълтели, но още здраво се държат за стъблата. Бобовете узряват почти едновременно и не се разпукват, но при закъснение дръжките на бобовете изсъхват и лесно се късат. Двуфазно прибиране се налага, когато посевите са заплевелени и се затруднява работата на комбайни. Семената се почистват, изсушават и съхраняват при 14 % влажност.