Соргото притежава ценни стопански биологични качества. То е високодобивно, сухоустойчиво растение, понася повишена концентрация на почвения разтвор. Използването му е разностранно. Отглежда се за зърно, силаж, за сено, за захарен сироп и други.

Зелената маса (над 1т/дка), която остава след прибиране на метлиците на соргото за зърно, се приближава по хранителна стойност до царевицата за силаж, отглеждане като втора култура и прибрана без кочаните в млечно-восъчна зрялост.

Изисквания на сорго към топлината

Соргото е по-топлолюбива култура от царевицата. Семената поникват нормално при 14-15°C. При температури по-ниски от 8°C, те само набъбват, зародишът не се събужда и семената не поникват. В зависимост от условията периодът от поникването до братенето е 15-30 дни. Оптималната температура за растежа и развитието на соргото е 27-30°C. То не понася високи температури през периода на сеитба-братене, тъй като през този период кореновата му система не е добре развита.

Соргото е много чувствително към ниски температури. Растенията при поникване се угнетяват или загиват при -2-3°C. Сланите и ниските температури през есента прекратяват нарастването на растенията и оказват влияние върху качеството и жизнеността на семената. Това е изключително важно за семепроизводните посеви сорго.

Изисквания към влагата

Соргото е издръжливо на продължителни и силни засушавания, което се дължи на устройството на устицата. Те се затварят по време на засушаване, а след възстановяване на тургора на листата отново започват да работят. При силни засушавания листата се засукват и разходът на вода е много малък, растенията могат да преустановят растежа си и при минимални валежи да го възстановят.

Изисквания към почвата

Соргото не е взискателно към почвата. Развива се на почти всички видове почви, понеже има мощно развита коренова система.

Особености в растежа и развитието на сорго

Соргото може да поникне за 5-7 дни при благоприятно съчетание на влага и температура. Често поникването се забавя и протича за 12-15 дни при понижаване на температурата, образуване на почвена кора или дълбоко засяване. В началните фази от развитието си соргото нараства бавно и лесно се заплевелява. Най-интензивен е растежът между 30-ия и 45-ия ден след поникването. В този период денонощният прираст на соргото е от 1.6 до 2.7 см , а при захарната метла – 5-6 см.

Агротехника

Соргото трябва да се отглежда на площи, чисти от плеви , запасени с влага и незаразени с телени червеи.

Обработка на почвата. Тя има решаващо значение за получаването на високи и стабилни добиви. С обработката на почвата трябва максимално да се унищожават плевелите , да се създадат условия за натрупване и съхраняване на влагата в почвата. Обработката на почвата за соргото не се различава съществено от тази за царевицата.

Соргото е топлолюбива култура и се засява по-късно. Това налага преди сеитбата да се извърши втора обработка на 6-8 см дълбочина, защото семената са дребни и изискват по-плитка сеитба. Площта трябва да се заравни с леки брани, а при нужда да се валира за създаване на плитко и твърдо гнездо за семената.

Торене. Соргото използва труднодостъпните хранителни вещества от почвата чрез мощната си и дълбоко проникваща коренова система, но реагира положително на торене. За формирането на 100 килограма зърно и съответната надземна маса то извлича от почвата 1.6 – 4.2 кг N, 0.5 – 0.9 кг Р и 1.7 – 3.1 кг К. Ефектът от торенето зависи от запасеността на почвата и от условията на отглеждането.

Сеитба на сотго. За сеитба на соргото за зърно се използват хибридни семена от първо поколение, а за останалите видове сорго – обикновени семена.

Към сеитба трябва да се пристъпи, когато температурата на почвата на 10 см дълбочина трайно достигне 14 -15°C. Това време за нашата страна в различните райони настъпва в края на април – началото на май. По – ранната сеитба удължава срока на поникването, и то е нередовно.

Сеитбата на сорго се извършва при междуредово разстояние 70 см. При соргото за зърно, в зависимост от почвените и климатични условия, се препоръчва гъстота на посева – 15000-20000 растения на декар. Когато се отглежда при по-ниска гъстота, то брати, но братята узряват по-късно и се затруднява прибирането. Сеитбата се извършва с пневматични сеялки, като семената изсяват вътре в реда на 4-6 см, за да се осигури посоченият брой растения и се избегне разреждането.

Техническото сорго се отглежда при гъстота 5000-6000 растения на декар, а захарното при 7000-8000. Дълбочината на засяване е 3-5 см.

Борба с плевелите при сорго. Основните плевели, които се срещат при соргото, са от групата на коренищните, кореновоиздънковите и късните пролетни видове.

Регистрираните хербициди за борба с плевелната растителност при сорго са ограничени, което налага обикновено да се извършват 1-2 окопавания в междуредията:

-първо окопаване – фаза 5 -7-и лист на соргото, на дълбочина 7-8 см;

-второ окопаване- до две седмици след първото на дълбочина 5-6 см.

Прибиране на сорго. Извършва се със зърнокомбайн. Зърното на соргото е хигроскопично и има къс следжътвен покой. Няколко дни след прибиране може да покълне. При съхранение трябва да се следят влагата и температурата му.