ПИПЕР – ИЗИСКВАНИЯ И ТОРЕНЕ

Обединяващо за всички видове пипер са високите изисквания към водния, въздушния и хранителния режим на почвата, които се дължат на слабата усвояваща способност на кореновата им система.

Пиперът е взискателен към реакцията на почвата. Не се развива добре на кисели почви. Оптималните стойности на pH, при които се развива най-добре са 6,0-6,5. Има лоша биологична самопоносимост и не бива да се отглежда две години на едно и също място.

Високите изисквания към хранителния режим определят торенето като един от решаващите фактори за получаване на високи добиви и качествени плодове. Интензивното развитие на вегетативната маса се осъществява след образуване на плодовете. То е свързано с поглъщането на основните хранителни елементи азот, фосфор и калий от растенията, което е сравнително равномерно през периода на нарастване на плодовете до техническа зрялост.

Сортовете пипер (зелен и червен за мелене), отглеждани у нас, извличат с реколтата различни количества хранителни вещества. Те изнасят най-много калий, на второ място азот и най-малко фосфор. Количеството на хранителните елементи, изразходвани за формиране на единица продукция от отделните видове пипер е различно. За да се формира 1 тон продукция от зеления пипер са необходими 4 – 5 kg азот, 1 – 2 kg Р205 и 3 – 3 kg К20, а за същото количество червен пипер за мелене се разходват 8 – 9 kg N, 2 – 3 kg Р205 и 9 -10 kg К20. Това означава, че растенията от различните видове и сортове пипер, в зависимост от добива, изнасят ежегодно от почвата по 7-20 kg N, 3 – 7 kg Р2О5 и 8 – 25 kg К2О от декар.

Интензивността на постъпване на основните хранителни елементи зависи както от фазата на развитие, така и от нивото на хранителния режим, от условията, при които се отглеждат растенията. До фаза масов цъфтеж пиперът натрупва малки количества от хранителните елементи. След тази фаза постъпването им се засилва и достига своя максимум в периода на масово плододаване.

Съдържанието на хранителни елементи в пелите растение и в отделните органи се изменя съществено но време на вегетацията, като тенденцията е към понижаване в стъблата през по-късните фази от развитието. Азотът в листата на пипера във фаза папало па цъфтеж трябва да бъде около 4%. По-ниското съдържание е показател за недостатъчна обезпеченост на растенията с този елемент.

При недостиг на азот прирастът на вегетативните органи се забавя и ако не се извърши подхранване започва окапване на най-долните листа. Преди това листата издребняват, избледняват, а броят на разклоненията се намалява. Плодовете остават дребни, а добивът силно се понижава. Обилното азотно хранене довежда до избуяване на стъблата и листата и до забавяне на плодообразуването и узряването.

При недостиг на фосфор в почвата пиперът развива слаба коренова система, тънки и къси разклонения, появява се масово изресяване на цветовете и окапване на завръзите.

При недостиг на калий пиперът расте бавно, краищата на листата се завиват навътре и завяхват, а по плодовете се появяват кафяви петна.

Торовите норми се определят в зависимост от вида на пипера, планираният възможен добив и запасеността на почвата в участъка, на който ще се отглежда тази култура.

Торене на зелен пипер

При планов добив 2500 – 3500 kg/dka зелен пипер и слаба запасеност на почвата с азот (до 40 mg минерален азот в 1 kg почва} азотната торова норма е 20 – 25 kg N/dka. Когато почвата е средно до добре запасена с минерален азот (40 до 80 mg/kg почва) торовата норма е 15 – 20 kg N/dka.

Торовата норма за фосфора при слаба запасеност на почвата (до 5 – 6 mg подвижен фосфор на 100 g почва) е в границите от 15 до 20 kg P205/dka. При средна запасеност на почвата с подвижен фосфор (6 – 12 mg Р205 mg/100g почва) торовата норма може да се намали до 10 – 15 kg P2О5dka. При запасеност на почвата с над 20 mg P205/100g почва торене с фосфорни торове може да не се извършва.

Както беше отбелязано, пиперът е култура с високи изисквания към калиевото хранене. Затова, за получаване на добив от 2 – 3 тона от декар зелен пипер е необходимо, при слаба запасеност на почвата (до 12 mg К20/100g почва) да се внасят по 10-15 kg K20/dka, а при средна запасеност – 5-10 kg K20/dka.

За органично торене се използва 4-5 тона на декар полуразложен или угнил оборски тор. През вегетацията може да се извърши еднократно или двукратно шербетуване, което се редува с азотно подхранване. При органично торене торовата норма се намалява съответно за азота с 20% и с 30% за калия.

Торене на червен пипер за мелене

При добив 1000 – 1500 kg/dka червен пипер в зависимост от запасеността на почвата се препоръчват следните норми на торене: при слаба запасеност на прчвата с азот торовата норма е 20 – 25 kg N/dka, при средна запасеност 15 – 20 kg N/dka, а при добра запасеност с минерелен азот и богати на хумус почви нормата на торене може да се сведе до 10-15 кг/дка азот.

Фосфорната торова норма при слаба запасеност на почвата с подвижни фосфати е 15-20 kg P205/dka, а при средна запасеност 10 – 15 kg P205/dka. При добра запасеност на почвата с подвижни фосфати (над 40 mg подвижен фосфор на 100 g почва) може да не се извършва торене с фосфорни торове.

Торовите норми за калия са съответно 10 — 15 kg K20/dka при слаба запасеност на почвата с подвижен калий и 8 — 10 kg К20 /dka при средна запасеност. При добра запасеност на почвата с подвижен калий и употреба на оборски тор калиево торене може да не се извършва. След органично торене торовите норми за азота се намаляват с 10 – 15%, а за калия с 20%.

За торене на пипера могат да се използват всички азотни торове, като карбамидът и амониевата селитра се употребяват на неутрални и слабо кисели почви, а амониевият сулфат — на неутрални и слабо алкални почви. На силно кисели почви пипер не се отглежда!

Оборският тор се внася заедно с фосфорните и калиевите торове през есента с основната обработка на почвата. Част от фосфорната норма (1/3 до(1/2) може да бъде внесена и през пролетта при обработката на почвата преди засаждане на разсада на дълбочина 10 -12 cm. Така се осигурява необходимото количество фосфор в началото на развитието на растенията, което подобрява прихващането и развитието на кореновата система.

Азотните торове се внасят на няколко пъти, като преди разсаждането се тори с 8 – 10 kg азот на декар под формата на карбамид или амониева селитра, а останалото количество от торовата норма се внася на 2 – 3 дози като подхранване под формата на амониева селитра. Преди засаждането могат да се използват и смесени или комбинирани азотно – фосфорни торове или течни комбинирани торове.

При ранните сортове и при отглеждане на пипер в полиетиленови оранжерии интервалите за внасяне на азотните торове се сгъстяват. С амониева селитра се подхранва на всеки две седмици, съчетано с поливка или шербетиране и обработка на почвата за подобряване на аерацията. Прекомерното азотно торене води до опадване на завръзите, изкривяване на плодовете, влошаване на качеството и повишаване на съдържанието на нитрати в плодовете над допустимите норми