ТОРЕНЕ НА СЛЪНЧОГЛЕД

Слънчогледът има силно развит централен корен, от който излизат странични разклонения. Кореновата му система прониква на голяма дълбочина и обхваща значителен обем почва. Най-активната част от корените е разположена в горните 20 – 30 см на почвата.

По листата и стъблото има силно окосмяване, което му помага за икономично изразходване на влагата. Слънчогледът не е много взискателен към свойствата на почвата, поради което се отглежда на почти всички почвени типове в нашата страна.

Най-високи и стабилни добиви се получават на богати, дълбоки почви, добре запасени с хранителни вещества и влага. Той е много отзивчив на напояване и торене. Най-добри предшественици на слънчогледа са зърнено-житните и зърнено-бобовите култури. Неподходящи са цвеклото, соргото, люцерната и други, които изсушават почвата на голяма дълбочина.

Азот

Слънчогледът реагира добре на азотно торене. При недостиг на азот растенията изостават в растежа, формират дребни съцветия и малък брой семена. При прекомерно азотно торене се понижава масленото съдържание и устойчивостта на растенията към заболявания.

Фосфор и калий

Доброто фосфорно хранене увеличава добива и масленото съдържание на семената. Калият повишава абсолютната маса и маслеността на семената. Борът спомага за по-доброто оплождане на цветовете и повишава добивите.

Натрупването на азота, фосфора, калия, калция, магнезия и сярата не става с еднаква интензивност през целия ход на индивидуалното развитие на слънчогледовите растения. От поникване до началото на цъфтежа азотът, фосфорът и калият постъпват в растенията по-интензивно, отколкото магнезият и сярата. Натрупването на калция рязко се повишава в края на бутонизацията до началото на цъфтежа, а също така и по време на узряването.

За формиране на добив от 100 кгсемена слънчогледовите растения извличат от почвата 3,5 – 4,5 кг азот 1,5 – 2,5 кг фосфор и 2,5 – 3,5 кг калий. При ниски добиви разходът се увеличава, поради натрупване на хранителни вещества в надземната маса и неефективно използване за формиране на добив от семена. Това се получава най-често при засушаване и не добра агротехника на посева.

Норми и срокове на торене

В зависимост от торенето на предшественика и запасеността на почвата с подвижни форми на основните хранителни елементи торовите норми за азота се движат в границите между 8 и 12 кг/dka N, за фосфора 8-12 кг/dka Р2О5 и за калия 10 – 16 кг/dka К20.

При висока запасеност с азот (над 10 Kg N/dka в 60 cm слой) и очаквани добиви под 200 кг/dka не се прилага азотно торене. При средна запасеност на почвата с усвоим азот (6 – 10 кг N/dka в 60 cm слой) и очаквани добиви от 200 – 300 кг/dka торовите норми при различните почвени типове са от 6 до 8 кг N/dka, а при слаба запасеност (под 6 кг/dka в 60 cm слой) азотната торова норма за получаване на същите добиви е 10 – 12 кг/dka азот. За получаване на добиви над 300 кг/dka азотната торова норма, в зависимост от почвения тип, е в границите между 12 и 14 кг/dka чист азот, на фона на добро фосфорно и калиево торене.

Слънчогледът е култура, която не реагира силно положително на органично торене, но когато стопанството разполага с достатъчно оборски тор и в сеитбообращението освен слънчоглед са включени зърнени житни, зърнено-бобови и фуражни култури, могат да се внасят по 2 – 3 тона на декар полуразложен оборски тор. В такива случаи торовите нормц за азота, фосфора и калия се намаляват съответно с 2 – 3 Kg/dka.

Оборският тор, промишлените фосфорни и калиеви торове се внасят през есента при основната обработка на почвата. При ниски азотни торови норми (6 – 8 кг N/dka) цялото количество от азотните торове се внася през пролетта при предсеитбената подготовка на почвата. При очаквани високи добиви и торови норми от 10 до 14 кг N/dka, 2/3 от азотната норма се внася преди сеитбата и 1/3 се внася при подхранването по време на окопаването на посева.

За предсеитбено торене с азот може да се използва както карбамидът, така и амониевата селитра. За подхранване на слънчогледа по време на окопаването се използва амониевата селитра. Отлични резултати се получават при торене с течна тор с бор, особено на почви с ниско съдържание на водоразтворим бор и очаквани високи добиви.