Черешовите дървета имат буен растеж в млада възраст и бързо встъпват в плододаване (към третата до петата година след засаждането). Черешата плододава обилно и ежегодно. Плодовете зреят от средата на май до края на юни, а в полупланинските райони късните сортове зреят до началото на юли. Поради това черешовите плодове се появяват на пазара най-рано от произвежданите у нас плодове, едновременно с тези на ягодата.

Консумацията на черешови плодове в прясно състояние има голямо значете за укрепване човешкото здраве. С приятният си освежаващ вкус и богатото съдържание на въглехидрати, киселини, минерални соли, витамини, ароматни и багрилни вещества те са един от най-ценните овощни плодове. Освен за консумация в прясно състояние те са много добра суровина за прерабртка. От тях се приготвят висококачествени компоти, конфитюри и сладка, а също така се съхраняват и дълбоко замразени.

Изисквания

Черешата не е много взискателна към почвата и в зависимост от използваната подложка може да се отглежда на различни почвени типове. За сортове, присадени на махалебкови подложки, се предпочитат почви с по-лек механичен състав и слабо алкална реакция. За тинесто-песъчливите почви с по-голяма плътност и водозадьржаща способност се препоръчват дръвчета, присадени на подложки от череша или вишня. Независимо от подложката неподходящи за черешата са студените, засолените и тежки глинести почви с често преовлажняване, както и местата с високо ниво на подпочвените води. Погрешно е схващането, че дърветата на този овощен вид могат да се отглеждат върху твърде сухи и бедни песъчливи, чакълести и каменисти почви с плитък орен слой. В дворните места черешата се отглежда на почти всички почвени типове у нас, но най-добре се развива върху почви с лек наклон на юг и дълбок почвен профил.

Изискванията на черешата към хранителния режим на почвата и торенето не се различават съществено от останалите овощни видове. Както при бедни на хранителни вещества почви, така и на богати почви осигуряването на дърветата с фосфор и калий през по-голямата част от развитието през първите 5-6 години се осъществява чрез основно торене при подготовката на почвата.

Норми на торене

При подготовка на почвата за създаване на ново черешово насаждение се внасят по 4 – ,5 тона оборски тор, 40 – 60 Kg Р205 и 35— 45,Kg K2Q. На неутрални и слабо, алкални почви фосфорът се внася под формата на суперфорфат, а на слабо висели почви торенето може да се извършва и с преципитат и други фосфорни торове, съдържащи ратноразтворими фосфати. На по-тежки почви калият се внася под формата на калиев сулфат, а на по-леки почви с добър дренаж може да се използва и калиев хлорид, цената на който е по-ниска от тази на калиевия сулфат. Разпръскването на оборския тор, фосфорните и калиевите торове е последвано от риголване на дълбочина 60 — 70 cm.

При засаждането на младите фиданки във всяка посадъчна ямка се осигуряват 8 – 10 кг добре угнил оборски тор, 100 g троен суперфосфат и 60 g калиев сулфат, добре смесени с почвата, с която се запълва ямката независимо от основното торене.

До петата година от засаждането дърветата се торят само с азотни торове в околостъблени кръгове с размери 1,5 пъти по-големи от хоризонталната проекция на съответната корона, а след пета та година се тори цялото междуредие. Нормите за торене се определят съобразно данните за съдържанието на този елемент в листата и варира в границите между 8 и 12 g/dka. Около две трети от годишната азотна торова норма се внася в края на март, следван от повърхностна обработка на почвата, а останалата в ноември.

След четвъртата -петата година се тбри на всеки 2-3 години с 3 – 4 т оборски тор, 10 – 14 кг N и 8 – 10 кг Р205 на 1 декар. Когато не се прилага торене с оборски тор торовите норми за азота и фосфора се завишават с 20 – 30% и се извършва торене с 12-16 кг/dka К20. Фосфорните й калиевите торове, а също и оборският тор се внасят през есента преди оранта на дълбочина 30 cm с приспособление за дълбоко внасяне.

На леки почви с кисела реакция се налага и торене с торове, съдържащи магнезий. В такива случаи се препоръчва да се използва патенткалий, който съдържа освен калий и магнезий. Може да се използва и магнезиев сулфат или магнезиев нитрат в норми 4-6 кг/dka MgO.

На почви с високо съдържание на карбонати често черешаата страда от недостиг на желязо и се появява желязна хлороза по връхните листа. За предпазване от това смущение се прилага торене с желязосъдържащи торове. При третиране на дърветата с препарати за борба със сачмянката, бялата ръжда, кафявото гниене, черешовата муха и други болести и неприятели може да се подхранва с торове за листно пръскане, съдържащи както микроелементи, така и микроелементите желязо, цинк и др.

Торене на земеделските култури, проф. Стефан Горбанов