Геополитическият трус в Ормузкия проток изпрати цените на торовете в стратосферата. Но докато фермерите се тревожат за цената на следващата реколта, а семействата – за сметките в супермаркета, във Вашингтон и Брюксел се задейства една друга, добре смазана машина: лобистката.

Историята ни учи, че за големия агробизнес глобалната криза не е бедствие, а стратегическа възможност. Днес сме свидетели на майсторски клас по това как страховете от „глад“ се превръщат в инструмент за корпоративно благосъстояние и демонтиране на екологичните защити.

1. „Продоволствената сигурност“ като оръжие

В момента терминът „продоволствена сигурност“ се употребява не за да се нахранят хората, а за да се защити един провален модел. Индустриалните гиганти се представят за единствената преграда пред празните рафтове. Истината обаче е обратната: именно този силно консолидиран, зависим от химията модел прави глобалната ни хранителна система толкова крехка.

Наративът е пресметнат: „Светът е в хаос, затова спрете да ни натоварвате с регулации“. Използва се временен шок във веригата на доставки, за да се премахнат трайно трудно извоювани стандарти за безопасност на храните и природата.

2. Настъплението на дерегулацията

Под прикритието на „освобождаване на производството“, лобистите атакуват ключови предпазни мерки. Целите им са ясни:

Жертване на водите: Суспендиране на правилата за азотно замърсяване, което застрашава подземните води.
Забавяне на ограниченията за пестициди: Твърдения, че здравето на почвата и опрашителите са „лукс“, който не можем да си позволим в криза.
Унищожаване на биоразнообразието: Натиск за разораване на милиони хектари земя, отделени за възстановяване на екосистемите.

Този сценарий не е нов. През 2022 г. видяхме как европейското лоби на фермерите (Copa-Cogeca) и американските им колеги използваха войната в Украйна, за да изтръгнат огромни отстъпки от регулаторите.

3. Великият трансфер на богатство

Агробизнесът е архетип на система, която социализира риска и приватизира печалбата. Когато цените са ниски, големите компании доминират пазара. Когато цените на суровините скочат, те изискват „мостови плащания“ и субсидии от данъкоплатците.

Данните от предишната криза през 2022 г. са шокиращи:

Компании като Nutrien и The Mosaic Company отчетоха рекордни печалби, докато фермерите едва оцеляваха.
Гигантът Cargill реализира рекордни приходи от 165 милиарда долара – ръст от 23% в пика на световната продоволствена криза.

На практика данъкоплатците плащат два пъти: веднъж чрез държавни субсидии за торове и втори път чрез данъци за почистване на замърсената от химикали питейна вода.

Пътят към истинска независимост

Истинската продоволствена сигурност не идва от химическа фабрика в друга държава. Тя идва от местния фермер и екологичното земеделие. Прекъсването на химическата зависимост води до:

По-ниски разходи за фермерите (и съответно по-стабилни цени на храните).
Чиста питейна вода и здрави почви.
Защита на дивата природа и борба с климатичните промени.

Какво трябва да се промени?

В краткосрочен план: Спрете спасяването на корпоративните посредници. Спешните фондове трябва да отиват директно при хората за облекчаване на разходите за храна, а не в сметките на акционерите.
В дългосрочен план: Финансиране на прехода към устойчиво земеделие, а не поддържане на статуквото.

Време е да спрем да захранваме една машина, която служи на милиардерите на върха на хранителната верига, и да започнем да инвестираме в модел, който служи на общностите и планетата.

Анкети