Учени от Стокхолмския университет разработиха нова технология, която може значително да промени подхода към растителната защита. Иновативен метод за доставяне на пестициди, базиран на наночастици лигнин, позволява значително намаляване на разходите за химикали, минимизиране на рисковете за околната среда и намаляване на финансовите разходи за селскостопанския сектор.

Студентката от университета Матилде Андерсон създаде наночастици от лигнин, естествен полимер, намиращ се в дървото и страничен продукт от дървообработващата промишленост. Използвайки производни на мастни киселини, тя успя да модифицира лигнина, така че частиците да могат да се придържат към восъчната повърхност на растенията и да проникнат в защитния слой на листата.

Предложената технология позволява значително да се увеличи ефективността на пестицидите, тъй като осигурява защита на растенията от вредители за 60 дни, като същевременно намалява риска от замърсяване на околната среда. В момента само 25% от 4 милиона тона пестициди, използвани в световен мащаб всяка година, достигат до целевите култури. Останалите химикали се губят чрез изпаряване, излугване или други фактори, причинявайки значителни екологични и икономически загуби.

Според MIT News глобалните фермери харчат около 60 милиарда долара за пестициди всяка година. В допълнение, традиционните пестициди се произвеждат с помощта на изкопаеми горива, които допринасят за образуването на парникови газове, които водят до изменението на климата.

Разработката на шведски учени има значителен потенциал за намаляване на химическата зависимост в селското стопанство. Въпреки че вече съществуват алтернативни методи за борба с вредителите, като капани или пастьоризация с пара, новата технология позволява по-ефективно използване на пестициди, намалявайки тяхното отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

Екипът на Стокхолмския университет се готви да тества наночастиците върху търговски култури и планира внимателно да анализира ефективността им в реални условия. Ако технологията се окаже ефективна, тя може да се превърне в революционно решение в устойчивото земеделие, осигуряващо баланс между икономическа изгода и безопасност за околната среда.