Според съвместен доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се очаква световното търсене на месо, млечни продукти и риба да продължи да расте през следващото десетилетие. Основните двигатели на този растеж са нарастващите доходи и бързата урбанизация в страните със среден доход.

Документът, озаглавен „Селскостопански перспективи на ОИСР и ФАО 2025–2034“, публикуван на 15 юли, прогнозира, че до 2034 г. глобалното потребление на продукти от животински произход на глава от населението ще нарасне средно с 6%. Най-значителен растеж се очаква в страните с по-нисък среден доход, където потреблението може да се увеличи с до 24% – почти четири пъти повече от средното за света.

Генералният директор на ФАО Цюй Донгю определи това като доказателство за подобряване на храненето в развиващите се страни. Той обаче отбеляза, че тези положителни промени не достигат до всички. В страни с високи нива на бедност дневната консумация на продукти от животински произход ще остане изключително ниска – около 143 ккал на ден, което е половината от препоръчителното ниво. Това подчертава трайните неравенства в достъпа до питателна храна и необходимостта от продължаващи усилия за постигане на продоволствена сигурност.

За да се отговори на нарастващото търсене, световното селскостопанско и рибно производство трябва да се увеличи с 14% до 2034 г. Най-активен растеж се очаква в сектора на месото и млечните продукти: прогнозира се производството на месо, мляко и яйца да нарасне със 17%, докато общият брой на добитъка и птиците се очаква да се увеличи със 7%.

Това увеличение на производството обаче ще доведе до екологични разходи. Според прогнозата преките емисии на парникови газове от селското стопанство ще нараснат с 6% – въпреки намаляването на интензитета на емисиите поради по-висока производителност. Това означава, че дори при по-ефективно производство, общият обем на емисиите ще продължи да нараства, освен ако не се предприемат допълнителни мерки за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора.

Докладът очертава и алтернативен сценарий: с внедряването на съвременни технологии и увеличените инвестиции в селскостопанския сектор, глобалното земеделие би могло не само да осигури по-питателна храна до 2034 г., но и да намали емисиите със 7% в сравнение с настоящите нива.

Този сценарий разчита на широкото приемане на съвременни практики като прецизно земеделие, специализирани фуражи за животни, които намаляват емисиите при преживните животни, и подобрени методи за управление на хранителните вещества. Това би изисквало координирани политически решения, технологични иновации и целенасочени инвестиции – особено в страни, където продоволствената несигурност остава висока.

Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман подчерта, че световната общност разполага с инструментите, необходими за прекратяване на глада. Той обаче подчерта важността на това да се поддържат отворени пазарите на селскостопански храни и да се гарантира устойчивото развитие на селското стопанство.

Прогнозата обръща специално внимание на международната търговия. Експертите изчисляват, че до 2034 г. около 22% от всички селскостопански продукти ще преминават националните граници, преди да достигнат до крайните потребители. Многостранната търговска система, основана на ясни правила, остава ключов инструмент за преразпределение на излишъците и недостига, стабилизиране на цените и укрепване на глобалната устойчивост на храните.

Докладът подчертава, че без активна търговия, световният сектор на хранително-вкусовата промишленост няма да може да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена продоволствената система.