Ще се превърне ли в “изчезващ вид” добруджанският боб
През последните години бобът, който се предлага както на пазарите, така и в големите търговски вериги, все по-често е местно производство. Това заяви проф. Иван Киряков – преподавател в Техническия университет – Варна и дългогодишен служител на Добруджанския земеделски институт „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево, в интервю за pronewsdobrich.
„Имаше един момент, в който имаше доста внос, а почти нямаше производство“, посочи проф. Киряков. В момента обаче значителна част от фасула, продаван у нас, е от сортове, създадени и регистрирани в Генерал Тошево. Сред тях е и сортът „Елексир“, който вече може да бъде намерен и насипно в търговската мрежа.
Проф. Киряков обясни, че българските потребители предпочитат боб със средно голямо зърно и тънка семенна обвивка, която не се отделя при варене.
„Да няма дебела слюнка, тоест семенната обвивка да е тънка“, уточнява той.
Въпреки това, според него, на пазара е трудно да се разграничи местният от вносния фасул, когато произходът не е ясно обозначен. Той подчерта, че вносният фасул често е престоял повече от година, което се отразява на качеството му.
„Съхраняването повече от една година се отразява върху скоростта на сваряване“, обясни проф. Киряков.
Основният внос идва от държави като Китай, Египет и Полша – региони с различни климатични условия, а разликата става осезаема за потребителите едва при готвенето.
Като човек, който следи площите с фасул в Североизточна България от десетилетия, проф. Киряков отчита сериозен спад.
„Преди години възлизаха между 350–400 хиляди декара. В момента много ме съмнява дали минаваме 13–14 хиляди“, заяви той.
Според него фасулът е рискова култура, силно зависима от климатичните условия по време на цъфтежа, като високите температури често водят до загуби.
Друг сериозен проблем за родните производители е евтиният дъмпингов внос.
„Дъмпинговите цени буквално убиват земеделския производител“, каза проф. Киряков. Той подчерта, че себестойността на производството е висока, като значителна част от разходите са за ръчен труд. „70% от разхода отива върху последния етап“.
Професорът отбеляза, че фасулът има важно значение не само като традиционна храна, но и за земеделието като цяло. Културата е азотфиксираща, подобрява почвата, ограничава плевелите и подпомага сеитбооборота. Според него намаляването на площите с фасул в Добруджа се отразява негативно на земеделската система, тъй като регионът разчита основно на няколко култури – пшеница, ечемик, слънчоглед и рапица.
Проф. Киряков коментира и възможностите за защита на добруджанския боб като продукт. По думите му са необходими по-добри субсидии и по-сериозна подкрепа за производителите на зърнено-бобови култури. Той припомни и идеята за въвеждане на по-високи мита върху вносния фасул, които биха дали шанс на местното производство да бъде по-конкурентоспособно.
