Яман Гюнай Хюсмен е на 31 години, агроном и съдружник в семейната им фирма “Караджа-ФАГ” ООД. Фирмата стопанисва около 15 хил. декара земя в землищата на селата около град Исперих. Освен земеделие развиват и млечно говедовъдство в село Драгомъж, където отглеждат 1100 броя животни, от които 500 дойни крави. Поема готов бизнес от родителите си веднага, след като завършва висшето си образование в Аграрен Университет-Пловдив със специалност растителна защита. С много труд и упоритост и инвестиции гонят целите, които си поставят.

Кое беше най-голямото предизвикателство през годината за вас и вашето стопанство?

За нас, а съм сигурен, че и за всички земеделски стопани в страната това беше страшната суша, заради която добивите ни паднаха на 1/3 от очакваното, а като погледнем и цените, големият проблем ще е реализацията на продукцията ни.

Какво бихте казали на младите хора, за да ги насочите по-активно да се занимават със селското стопанство?

Отдавна казвам, че искам чрез моята работа да надъхам младите хора и да им покажа, че има бъдеще в земеделието и животновъдството. За съжаление обаче на младите хора, които тепърва ще навлизат в този бранш ще им бъде доста трудно, да не кажа невъзможно поради неблагоприятните климатични условия, огромната конкуренция и други фактори. Но все пак се надявам, че млади хора които имат основа от родителите си като мен, ще поемат и градят семейните си бизнеси.

Яман и част от екипа на Караджа-фаг

Какви новости прилагате във вашето стопанство?

В животновъдството инвестираме постоянно в нови технологии и се опитваме да механизираме на максимум всички процеси в отглеждането на животните. Например преди 2 години закупихме млечен робот за телета и по този начин намалихме на минимум смъртността при телетата. Инвестирахме в автоматична климатична система, която чрез датчици изчислява нивата на топлинен стрес при кравите и с вентилатори и дъждовална система охлажда обора през лятото. В земеделието сега опитваме нова но-тил сеялка за есеници, чрез която спестяваме от обработки, и като не обработваме земята не губим и малкото влага, която е в почвата. Също така купихме дрон за пръскане на препарати за растителна защита, чрез който намаляваме драстично използваната вода за извършването на пръсканията в стопанството ни.

Печели ли се от животновъдство?

В нашето стопанство се печели от животновъдство. Доволни сме и спечелените средства инвестираме обратно в кравефермата. Сега цената на млякото е горе долу добра, но преди 2 месеца нещата бяха по-зле, заради доставките на мялко от украйна. Долколкото знам това вече не се случва и цената на млякото се вдигна малко. Надявам се да се задържи и всичко ще е наред. Освен от млякото, печелим и от преработката му. От скоро произвеждаме сирене “КАРАДЖА”от нашето мляко, което продаваме локално в района и нещата се получават. Сиренето е вкусно и истинско и хората го харесват.

Какви са следващите ви цели?

Едно от намеренията ни е да изградим наша мандра за сирене, тъй като сега го произвеждаме на ишлеме. Също така искаме да построим още един нов обор за дойни крави и да увеличим на 600-650 броя дойните животни.

Как ще се отразят ниските добиви и ниските изкупни цени на сектор зърнопроизводство?

Със сигурност много стопани ще се откажат от земеделие, както вече има такива продадени цели бизнеси. За съжаление ще оцелеят главно големи стопанства, които не разчитат единствено на земеделието като източник на доходи.

Предстоят ли катаклизми в земеделието?

Усещането ми е, че земеделието в страната ще става все по-трудно и катаклизми не са изключени.

Какво ви мотивира да продължавате да се развивате така устойчиво?

Мотовира ме семейството ми. Имам две прекрасни деца, на които искам да оставя доходоносен бизнес, така както родителите ми са се погрижили за мен. А и честно казано, аз от друго не разбирам, а винаги съм казвал, че човек трябва да прави това, което разбира и знае.

Внедрявате и нови фуражни култури. Какви очаквания имате от маралфалфа?

Да, по инициатива на баща ми отглеждаме Маралфалфа, която е фуражна култура, подходяща за хранене на животни с висок потенциал на добив и добри хранителни стойности. Това е култура на топлия и влажен климат. Сега правим опити дали ще може да вирее и при нас. С оглед меките зими предполагам, че ще може да се отглежда и в България. Видим ли, че това е възможно, ще се постараем всички животновъди в страната да имат маралфалфа, с което ще помогнем доста на животновъдството в страната, тъй като това е един добър източник на евтина храна за животните. Но както казах все още правим опити, и не сме сигурни дали е възможно отглеждането на тази култура в страната ни.

Бихте ли заменили земеделието с политика?

Интересен въпрос. Политиката ме влече доста и цял живот съм имал допир до нея чрез баща ми. Но винаги съм казвал, че в семейството един политик е достатъчен. На този етап мисля да се придържам към бизнеса, а що се отнася до баща ми винаги му помагаме и подкрепяме всяко негово начинание. Той се грижи за хората в лудогорието неуморно и това му отива.