Без студ няма добив! Как яровизацията определя реколтата?

Наистина ли ниските температури увреждат житата? Или могат да стимулират по-високи добиви? Яровизацията е студеният стимул, от който есенниците се нуждаят, за да растат и реализират върхови реколти. Пшеницата има нужда от въздействие на ниски температури, за да заложи клас. Именно заради това, засята през пролетта тя натрупва листна маса, но не изкласява.

Какъв е този студен стимул и какво се случва, ако липсва? 

Два са факторте, които генерират стабилни добиви: от една страна, ниските температури, а от друга, промяната от къси към дълги дни. След това растението преминава от вегетативен растеж към цъфтеж и започва да залага добива. 

Температури близки до точката на замръзвано до фаза 3-ти лист на житата ускоряват залагането на повече и на по-големи класове.

Зърнено-житните култури имат нужда от въдействието на достатъчно ниски температури в началните етапи от развитието си, за да могат да цъфтят и залагат класове. Зимната пшеница изисква температури от 0ºС до 8ºС  за около 20-50 дни (в зависимост от сорта), за да се осъществи пълноценно процеса на яровизация. Това е процес, през който житото добива способността да цъфти след периода на ниските температури. В зависимост от условията той може да продължи до началото на вретенене.

Интензивността на яровизацията оказва влияние върху добива и на това дали братята ще имат продуктивни класове

При много мека зима пшеницата започва да образува класовете си по-късно, а 
при интензивна яровизация по-рано. Ако липсва замръз, има риск братятя да останат с малки и непродуктивни класове.

Напролет при покачване на температурите над 10 градуса яровизацията приключва и пшениците губят студоустойчивостта си.

Спазването на сроковете на сеитба благоприятстват процеса на яровизация. Ранните сеитби не допринасят за успешно протичане на процеса, а късните сеитби забавят изкласяването.