ВРЕДНА ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА – ОСОБЕНОСТИ И БОРБА

Житните дървеници (Eurygaster integriceps) са едни от най-опасните неприятели по зърнено-житните култури. При масово намножаване в отделни години могат да нанесат изключително големи загуби.

ВРЕДНА ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА

Повсеместно разпространен и собено опасен неприятел. Вреди по културните житни растения и по около 90 вида плевели.

Възрастното насекомо е с продълговато-овално тяло, със сиво-кафяв цвят и мраморни петна. На дължина достига 9-12 мм. Главата е триъгълна, със свободен еднакво дълъг с бузите налични. Гръдният щит е широк и покрива цялото тяло. Женската дървеница се отличава от мъжката по устройството на пигидиума (последния коремен сегмент), гледан отдолу. При мъжете той е гладък, а при женските-начленен.

Яйцата са овални, бъчовидни, светлозелени, дълги 0,8 и широки 0,6 мм. При развитието на ембриона, в тях се появяват червеникави петна.

Ларвата от първата възраст е почти кръгла, светлорозова при излюпването, а впоследствие покафенява. Дълга е 1,6 мм. Ларвата от втора възраст е кафява и слабо удължена. Средната част отгоре и прериферията на коремните сегменти са по-тъмно оцветени. Дължината и е 2,0-2,2 мм.

Ларвата в трета възраст е с удължено тяло до 3,3-4,3 мм. Гърдите са тъмни. От средната част на среднегръда назад се издава израстък, който е зачатък на гръдния щит.

Ларвата от четвърта възраст (нимфа,първа възраст) е светлокафява, дълга 5,2-6,1 мм. Отстрани на среднегръда има два израстъка, които са зачатъци на крилата.

Ларвата от пета възраст е светлокафява с тъмни, симетрично разположени линии, дълга 8-10 мм.

Сродни видове са:

    Мавърска дървеница–Eurygaster maura L., с дължина 9-12мм. Отличава се от вредната житни дървеница по слабо вдлъбнатите или правите страни на преднегръдния щит.

   Австрийска дървеница– Eurygaster austriaca S c h r.,с дължина 11-13 мм. Различава се от предишните по наличникът, който е по-къс от бузите (скулните пластинки). Надлъжно на гръдния щит преминава ясно изразен ръб.

Вредната житна дървеница развива еднo поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо под опадалите листа в покрайнините на горите и лесозащитните пояси, под растителните остатъци и туфите на житните треви и другаде, но винаги извън житните посеви.

Активизира се в края на март и началото на април, при средна дневна температура над 8-9 градуса.

Пролетната миграция към житните посеви започва масово при температура над 11-12 градуса и може да продължи 1,5-2 месеца. През хладни и дъждовни дни дървениците се крият в кухите слънчогледови стъбла, под растителните остатъци, буците почва и камъните. Те са активни през деня. В посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Изкуственият интелект също влезе в действие в борбата срещу вредната житна дървеница

През втората половина на юли житната дървеница започва лятната си миграция към покрайнините на горите.

През септември-октомври започва есенната миграция при която дървениците намират най-подходящите места за зимуване.

СЕМЕЙСТВО Pentatomidae 

Остроглави житни дървеници – Aelia acuminata L., Aelia rostrata Boh. и Aelia klugi Hahn.

Тялото е удължено, дълго 7-9 мм. Главата е дълга и триъгълна. Гръдното щитче е триъгълно и не покрива иоремчето. Имат същата биология като вредната житна дървеница.

По житните култури макар и в по-малка степен вредят също и Ягодовите дървеници: Dolycoris baccarum L. и Carpocoris pudicus Poda.

ВРЕДА ОТ ЖИТНИТЕ ДЪРВЕНИЦИ

• При започване на пролетната миграция, през топлите часове на деня, дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват.

• Когато дървениците смучат сок от зърната – повредените в млечна зрелост се спаружват. При повредените в млечно-восъчна зрелост се наблюдава частична деформация (хлътване), а при повредените във восъчна зрелост има светло петно с точка в средата.

–В резултат на повредата се влошават качествата на зърното. При храненето си дървениците разграждат глутена и брашното губи хлебопекарните си качества. Кълняемостта на семенния материал се понижава с 40 до 70%. При масово нападение, реколтата може да бъде почти напълно унищожена, а зърното негодно за употреба.

-Степента на повредата по зърната зависи и от срока на прибиране на реколтата. Ако се закъснее много с жътвата, процентът на повредените зърна се увеличава пет пъти.

Борба с житните дървеници 

       Агротехнически мерки:

Яйцата на житните дървеници се паразитират от множество ципокрили паразити, като с най-голямо значение са Asolcus (Trissolcus) semistriatus N e e s., As.reticulatus volgensis V i o t., As.scutellaris T h o m s., и Telenomus socolovi M a y e r. Паразитираните яйца почерняват.

Възрастните насекоми се паразитират от мухите – Тахини (сем. Tachinidae) Phasia crassipennis, Clytiomyia helluo F., Holomyia lateralis и Phasia subcoleoptrata L. и др. По време на зимуването дървениците се нападат и от ентомопатогенни гъби.

При съвременната агротехника на житните култури, хранителните условия за дървениците се подобряват, а за естествените неприятели се влошават. В следствие на тези и други причини в условията на съвременното земеделие при масова поява на житни дървеници естествените неприятели не могат да бъдат регулиращ фактор.

Химична борба

Борбата с житните дървеници се извежда на два етапа – срещу презимувалите възрастни и срещу ларвите.

В началото на април житните посеви започва пролетната миграция на житните дървеници. Първо се появяват мъжките индивиди, но борбата трябва да се води след окончателното заселване при съотношение между мъжките и женските индивиди 1 към 1, при средна денонощна температура над 16 градуса и ПИВ 2 дървеници на 1 кв.м. за семепроизводните посеви.

Ларвите на житните дървеници се развиват главно във фаза млечна зрелост. Борбата срещу тях се води при плътност 2 бр/кв.м. когато 30% ларвите са навлезли в трета възраст. 

За химична борба се използват предимно контактни инсектициди.