Въпреки ниските добиви, цената на царевицата се определя другаде

Европейската реколта от царевица е по-малка от миналата година, но цените на царевицата се определят на фючърсния пазар в САЩ. И в Украйна. А това ще затрудни още повече финансовото оцеляване на зърнопроизводителите в България.

Каква е ситуацията в Европа?

Анализатори от Strategie Grains очакват третата най-ниска реколта през последното десетилетие поради намалените добиви в Източна Европа. Според оценки на реномираната анализаторска фирма в Европа ще се произведат не повече от 58 млн. тона царевица. С началото на жътвата „перспективите за добив в Централна Европа и в Румъния и България рязко се влошиха“, се казва в доклада. 

Прогнозират и увеличение на вноса: „В същото време Европа ще трябва да се бори с много ограничени доставки от Украйна и следователно ще бъде по-зависима от бразилската и канадската царевица“, казва Strategie Grains. 

MARS също значително понижи прогнозите си за производството на царевица от ТОП производителя в Европа Румъния през септември поради тежката суша в Югоизточна Европа. 

Румъния се конкурира с Франция за титлата на най-голям производител на царевица в ЕС, но трябваше да се справи с драматичния спад в производствения си потенциал. Подобни спадове се наблюдават и в други страни от региона, като Унгария. Периодът от 1 юли до 17 август 2024 г. е регистриран като най-горещият в историята на страната.

Реколтата от царевица в ЕВропа е третата най-лоша от 10 години.

Поради неблагоприятните метеорологични условия в критичните фенофази от развитието на културата, производството на царевица в ЕС за пазарната 2024/25 година наскоро продължи да се влошава в сравнение с предишните очаквания. 

Докато Strategie Grains очаква само 58 милиона тона, ЕК очакваше малко под 60 милиона тона, а Министерството на земеделието на САЩ очакваше 59 милиона тона, което е под производството от предходната година от около 61,5 милиона тона. 

В България царевицата първоначално се представчше много добре и обещаваше висок потенциал за добив. Но летните жеги и сушата през най-критичния период през юли също се отразиха негативно на добивите.

Производството на царевица в повечето страни става все по-зависимо от напоителната инфраструктура поради по-малкото сняг през зимата, липсата на влага през пролетта и по-честите и по-продължителни засушавания през лятото, казват експерти.

Вносът може да намалее

Въпреки по-слабата реколта, Комисията преразгледа очаквания внос за пазарната 2024/25 година надолу с добър 1 милион тона до малко под 18 милиона тона, тъй като изискванията за внос на Испания са по-ниски и наличността в най-важните страни доставчици също е по-ниска . 

Очаква се Украйна да остане основният доставчик на царевица за ЕС, макар и с по-малки обеми както поради по-малката реколта, така и поради риска от достигане на таван на вноса съгласно предпазния механизъм на ЕС. Според данни на Комисията износът на украинска царевица за ЕС за пазарната 2023-24 година възлиза на 13,6 милиона тона, което е доста над праговото ниво от 11,2 милиона тона. 

Бразилия, Канада, Сърбия и Русия бяха останалите доставчици. Освен традиционните доставчици на ЕС, Съединените щати биха могли да навлязат на европейския пазар през 2024 г., като продават по-специално на Испания, Португалия и Италия, според доклада за експортните продажби на САЩ. 

Износът на царевица от ЕС беше 4,6 милиона тона през предходната пазарна година 2023/24 и ще бъде 3,0 милиона за 2024/245., казва комисията. Основните износители за трети страни през миналия сезон са Румъния, доста пред Полша и Франция. Основните купувачи са били Великобритания, Иран, Корея, Турция и Мароко.

Потреблението може да намалее

Комисията на ЕС очаква потреблението на царевица в ЕС да намалее през пазарната 2024/25 година, главно поради по-ниската реколта и по-голямото вътрешно предлагане на алтернативни фуражни от ечемик и овес. 

Държави като Франция, Унгария, Германия, Полша и Италия се очаква да използват повече царевица като фураж в сравнение с миналата година. Обратно, Испания прогнозира по-ниско потребление на царевица поради възстановяване на реколтата от зърно, както и Португалия, Холандия и скандинавските страни (Дания, Финландия и Швеция). 

В същото време използването на промишлена царевица през пазарната 2024/25 година остава приблизително на същото ниво като предходния сезон от 12 милиона тона. Търсенето на нишесте и странични продукти обаче е ограничено поради влошеното качество. Потреблението на биоетанол също остава относително стабилно.

Въпреки очакваната по-малка реколта от зърно в Европа, цените на царевицата в ЕС следват развитието на световния пазар, където цените напоследък се определят основно от очакваната много голяма реколта в САЩ и високите световни запаси.

Според анализатори от Украинския аграрен съвет, потенциалът на Украйна за износ на царевица за сезон 2024/25 вероятно ще спадне от 30 милиона тона миналата година до 15-17 милиона тона поради очакваната ниска реколта. Последната прогноза на USDA за производството на царевица в Украйна обаче надхвърля вътрешните оценки, тъй като не отчита напълно въздействието на опустошителната гореща вълна, смятат украински анализатори и търговци. Остава да видим дали това ще повлияе на пазарните цени?