ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГРАХ

Грахът е едно от най-старите културни растения.

Значение, произход, разпространение и добиви

Грахът е една от най-ценните зърнено-бобови култури. Отглежда се за храна на хората, като фураж за селскостопанските животни и за зелено хранене, а в някои райони и за зелено торене. За храна се използват зрелите семена.

Като бобово растение грахът обоготява почвата с азот и след прибиране оставя 2-3 kg/da. Благодарение на добрата разтворителна способност на корените си той извлича фосфора и калийа от по-трудно разтворимите им форми, в резултат на което в почвата остават 5 пъти повече фосфорна киселина и 1,2 пъти повече калий в сравнение с житните. Грахът има кратък вегетационен период,  прибира се рано и е отличен предшественик за пшеницата и други култури.  

При висока агротехника добивът у нас надвишава 200-250 кг/дк зърно, а в някои райони се получават над 300-400кг/дка.

Стъблото е сравнително тънко, гладко и кухо, с височина от 20 до 200 см. Разклонява се в основата. Окраската на семената при обикновения полски грах е зелена или жълта, а при фуражния – кафява или пъстра, с разнообразни петна.

Биологични изисквания

Грахът не е взискателен към топлината. Пролетните сортове издържат до -5-6°C , а някои от тях и до -10- -12 °C. Фуражният грах е по -студоустойчив, поради това от него са създадени повече зимуващи сортове. Типично зимните сортове издържат до -20 – -22°C. Семената поникват при 1-2°C,  но по-забавено. При температура над 5°C поникването се ускорява. Най-благоприятна температура за развитието му през вегетацията е 18-20°C, а максималната температура,  при която може да издържи,  е 38°C.

Изисквания към почвата

Не е много взискателен към почвените условия. Най-подходящи за отглеждане са средно тежките,  песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите черноземи и канелените горските почви, които са добре запасени с хранителни вещества и карнобати. В тежките, много влажните и с кисела реакция почви не се развиват добре, но понасят по-висока киселинност от фасула и соята. Не понася засолени почви.

Установена е положителна корелация между продължителността на периода поникване – цъфтеж и броя на междувъзлията. Съществено влияние на този процес оказват температурата и светлината. При по-ниска температура диференцията на цветовете изпреварва тази на листата. Същото въздействие оказват дългият ден и интензивното осветление. 

Зимуващите сортове имат до 240-280 дни вегетарианец период. Пролетните сортове биват:

-ранни – с вегетационен период 60-65дни;

-средно ранни – с вегетация 75-90 дни;

-късни – с над 100 дни вегетацията.

Място в сеитбообращението

Грахът не е взискателен към предшественика. В сеитбообращението най-често се редува със зимни житни. Развива се добре след всички култури, ако почвата е чиста от плевели. Грахът е отличен предшественик за всички култури, защото рано освобождава площите и обогатява почвата с азот.

Обработка на почвата

Обработката на почвата за граха, отглеждан като пролетна култура, се извършва както след другите бобови култури.  Пролетните обработки се свеждат до едно брануване или култивиране с брануване,  извършени непосредствено преди сеитбата на дълбочина 8-10 см.

За зимуващите сортове след прибиране на предшественика се извършва предсеитбена оран на 18-20 см и култивиране или дискуване с брануване преди сеитбата. След предшественик тютюн след изчистване или изрязване на стъблата се изорава на 16-18 см. Преди сеитба се извършва дискуване, фрезуване или култивиране и брануване на 6-8 см.

Торене

Грахът реагира добре на фосфорно торене, особено когато се отглежда за зърно на почви добре запасени с азот. Прилагането на фосфорни торове повишава значително добива на зърно, спомага за развитието на кореновата система, повишава устойчивостта към болести. Фосфорът се внася с основната обработка в количество 8-10 кг/дк Р2О5. Когато се отглежда на по-леки почви, грахът реагира добре на торене с калий (4-5кг/дк), който се внася също с основната обработка. Подхранването с азот в количество 3-5 кг/дк има значение през ранните фази от развитието на граха, когато е слаба дейността на грудковите бактерии.

Сеитба

За сеитба се използват семена с висока чистота и кълняемост, почистени, сортирани и без повреди от граховия зърнляд.

Най-подходящ срок за сеитбата на пролетния грах е втората половина на февруари-началото на март. При ранна пролетна сеитба растенията използват натрупаната зимна влага и при подходящи грижи развиват мощна коронова система, което ги прави по-устойчиви на летните засушавания. Много често закъсняването със сеитбата силно намаля добивите. Зимните сортове се засяват най-късно до средата на октомври, при условие че в почвата има достатъчно влага. При по-късна сеитба има опасност от измръзване.

Посевната норма за пролетните сортове е 25-30 кг/дк (за едросеменните) и 16-20 кг/дк (за дребносеменните сортове). Зимните сортове се засяват с 120-150 к.с./m2и ли с 16-18 кг/дк. Грахът се засяват редовно, на разстояние 10-12 см и на дълбочина 6-10 см взависимост от едрината на семената и почвения тип.