Европейски доклад: Етикетите на храните може да объркат и заблудят потребителите

Пропуски в правилата на ЕС оставят възможности за посочване на подвеждаща информация върху етикетите на хранителните стоки. Лабиринтът от постоянно променящи се етикети може да обърка потребителите. Глобите невинаги са достатъчни, за да предотвратят злоупотреби.

Потребителите лесно могат да се изгубят в лабиринта от етикети на хранителни продукти, посочват одиторите на ЕС в публикуван специален доклад. Етикетирането на храните следва да помага за вземането на информирани решения при покупката на хранителни продукти. Европейските потребители обаче се сблъскват с все повече твърдения, символи, лозунги и рейтинги върху етикетите, които могат да бъдат не само объркващи, но и подвеждащи.

Етикетите предоставят информация за съдържанието и свойствата на храните. Те също често се използват и за да направят продукта по-привлекателен, като подчертаят предполагаемите ползи от него, например това, че е здравословен, от биологично производство или че не съдържа глутен. Правилата на ЕС изискват етикетите да предоставят основна информация на потребителите, което е едно добро начало. ЕСП обаче разкри редица обезпокоителни пропуски в законодателството, както и проблеми при проверките и санкциите.

„Вместо да носят яснота, етикетите на храните често създават объркване — използват се стотици различни схеми, символи и твърдения, които потребителите трябва да разшифроват“, заяви г-жа Кейт Пентус-Розиманус, членът на Европейската сметна палата, отговорен за одита. „Предприятията за производство на храни могат да бъдат много изобретателни по отношение на информацията върху етикетите, а правилата на ЕС изостават от постоянно развиващия се пазар. Това означава, че около 450 милиона европейски потребители могат да бъдат умишлено или неволно подведени.“

В действителност слабостите в законодателството на ЕС също могат да доведат до заблуждаване на потребителите. Правилата на ЕС за етикетиране на храните позволяват например посочването на твърдения за хранителни и здравни свойства дори за продукти с високо съдържание на мазнини, захар и/или сол. По този начин захарни продукти, като например енергийни блокчета, може да бъдат рекламирани като „с високо съдържание на протеини“. Потребителите все повече се сблъскват и с нерегулирани здравни твърдения за растителни вещества (като например „допринася за възстановяването на енергията“ или „подобрява физическата форма“), дори когато това не е обосновано от научни доказателства.

Някои потребители дори могат да се почувстват ощетени. Страдащите от хранителни алергии могат да се сблъскат с прекомерно предпазливо етикетиране на продуктите и общи предупреждения от типа на „може да съдържа [алерген]“. Това ограничава техния избор на продукти. Вегетарианците и веганите са особено засегнати — етикетирането на продукти като подходящи за вегетарианци или вегани не е регулирано, защото не съществува определение за тези продукти на ниво ЕС.

Използването на различните схеми за етикетиране на хранителната стойност върху лицевата страна на опаковката, като например Nutri-Score, NutrInform Battery и Keyhole, не е хармонизирано на ниво ЕС и липсва консенсус между заинтересованите участници в Европа коя система следва да се прилага. Стандартизираните правила могат да помогнат на потребителите да идентифицират по-здравословните хранителни продукти и потенциално да допринесат за предотвратяване на заболявания, свързани с храненето. Вместо това едновременното прилагане на множество схеми в държавите от ЕС (всяка от които има различно значение и цели) на практика има обратен ефект — по-скоро обърква, отколкото да насочва потребителите.

Объркването се увеличава и от растящия брой незадължителни етикети, символи и твърдения, които се използват с цел привличане на клиенти. Сред тях са етикетите за чисти съставки, свързани с отсъствието на определени елементи (например „без антибиотици“) и несертифицирани качества (например „пресни“, „натурални“), но също и множество претенции за екологичност, които са подобни на прилаганите в други области заблуждаващи твърдения за екосъобразност. Одиторите отбелязват, че за съжаление настоящите правила на ЕС не са в състояние да предотвратят тези практики.

В допълнение към тези критики ЕСП установи, че повишаването на осведомеността на потребителите не е ясен приоритет. За периода 2021—2025 г. ЕС е отпуснал само около 5,5 млн. евро за кампании за повишаване на информираността относно хранителните етикети. В държавите членки подобни кампании се провеждат спорадично. Маркирането на датата например е задължително, но въпреки това не е добре разбрано от потребителите, които често не са наясно със значението на означенията „най-добър до“ и „използвай преди“.

Предприятията за производство на храни понякога се възползват и от слабостите при извършването на проверки и налагането на санкции. Проверките като цяло функционират добре за задължителните елементи на етикетирането на храните. За разлика от това обаче се извършват малко или никакви проверки на незадължителната информация, като например твърденията за хранителни и здравни свойства, или на продажбите на храни онлайн (нараснали изключително след пандемията), при които е почти невъзможно да се проверяват уебсайтове извън ЕС. По отношение на нарушенията одиторите заключават, че налаганите глоби невинаги са възпиращи, ефективни или пропорционални.

Обща информация

В ЕС предоставянето на информация за храните на потребителите се регулира чрез набор от общи правила, като например Регламента относно общото законодателството в областта на храните от 2002 г., Регламента относно претенциите за храните от 2006 г. и Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите от 2011 г. („Регламентът за ИХП“). Етикетирането на храните в ЕС се регулира и чрез набор от по-целенасочени правила, в които са определени изисквания за конкретни хранителни продукти (например вино, яйца, мед, маслиново масло, храни, предназначени за малки деца, и т.н.).

Определението на ЕС за „етикет“ е „всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна“.

Източник: сп. ИНФОБИЗНЕС на Българска търговско-промишлена палата