Защо плевелите успяват да се запазват и възпроизвеждат при всякакви екстремни условия?

Основна роля за оцеляването на плевелите във времето е способността им да изпадат в продължителен покой. Само на малка част от видовете плевели семената им покълнват дружно и веднага след узряване.

По-голяма част от семената на плевелните видове придобиват пълната си кълняемост едва няколко месеца след узряване, а други – дори след години. Семената на полския синап добиват максимална кълняемост за 732 дни, а на овчарската торбичка за 400 дни.

Семената на едно и също плевелно растение узряват до пълна кълняемост в различни срокове в зависимост от мястото им в съчветието, от зрелостта им и от условията на околната среда. Например бялата куча лобода образува три вида семена: едри, които поникват в същата година; по-дребни, които покълнват на втората година и дребни, които поникват на трета година.

Интерес представляват и семената на дивия овес. Семената от горните класчета, въпреки че узряват по-бързо, поникват по-късно от семената от долните класчета.