За последните 100 години е налице 6-кратно увеличение на добивите, което означава, че хората днес имат 50% повече налична храна. А дали това е така за всички?

Едно от най-големите постижения на човечеството през миналия век беше огромното увеличение на производството на храни. От 1900 г. до 2000 г. е имало шесткратно увеличение на реколтите от култури, докато световното население се е увеличило по-малко от четири пъти, което означава, че средно хората днес имат около 50% повече налична храна от техните пра-, пра-баби и дядовци.

По-голямата част от увеличението на производството идва от фермерите, които увеличават добивите на единица площ. Изключителният напредък се дължи на Зелената революция, която създаде модерни продукти и технологии за земеделие.

Изчислено е, че агрономът Норман Борлауг, носител на Нобелова награда за мир, който ръководи интензификацията на съвременните методи на земеделие, е спасил повече от един милиард човешки живота от глад. Освен, че нахрани хората, Зелената революция направи обществата много по-богати. И тъй като селското стопанство става по-ефективно, хората се освобождават от непосилния труд и могат да се занимават с много по-широк набор от други продуктивни дейности.

Зелената революция беше изключително постижение. Въпреки това светът се нуждае от втора зелена революция, за да разшири ползите за най-бедните в света и да намали глада в световен мащаб.

Той е особено необходим днес, когато изоставаме с изхранването на планетата. От 2016 г. насам световните лидери дават големи обещания за развитие на всяка страна до 2030 г., наречени Цели за устойчиво развитие. Една от най-важните цели се фокусира върху начините за стимулиране на селското стопанство – от премахване на глада до осигуряване на по-добро хранене и по-устойчиво земеделие.

Но за съжаление човечеството не изпълнява обещанията си, не само защото Covid провали напредъка. Проследяване показва, че дори въз основа на напредъка преди прекъсването от пандемията, обещанията на политиците за достатъчна храна няма да бъдат изпълнени до 2030 г., а след повече от 80 години по-късно, в началото на 2100 г.

Наистина, целият свят ще закъснее с всичките си основни ангажименти. Сега навлизаме във второто полувреме за нашите големи обещания, но не сме и близо до средата. Ето защо според мозъчния тръст – Копенхагенският консенсус, работи с някои от най-добрите икономисти в света, за да идентифицира най-ефективните политики за оставащото време. Според него ако не можем да направим всичко, трябва да се съсредоточим поне върху най-умните решения във всяка област, включително селското стопанство и глада.

Техните изследователи разглеждат много селскостопански политики, като субсидиране на торове и увеличаване на напояването. Всички те носят умерени ползи за обществото, но на инвестиран долар/евро ефектите не са невероятни. Има обаче една ясна възможност за човечеството: голямо увеличение на инвестициите в селскостопански изследвания и развитие.

Все още има значително недостатъчно изразходване на средства за селскостопанска научноизследователска и развойна дейност за по-бедните страни. Разбираемо е, че големите корпорации харчат най-много в богатите страни, където големите фермери имат дълбоки джобове. Ето защо през 2015 г. 80% от глобалното финансиране за научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство отива в богатите страни и страните със среден доход, докато страните с по-нисък среден доход получават само 20%, а най-бедните страни в света не получават почти нищо.

Тази неравномерна инвестиция продължава повече от половин век. Това е основната причина, поради която Зелената революция не помогна толкова на най-бедните, колкото на по-богатите страни. Добивите от зърнени култури в страните с високи доходи почти са се утроили от 1961 до 2018 г., докато страните с ниски доходи са отбелязали много по-малко увеличение от едва 50%.

Неизползваният потенциал е огромен. Новите изследвания показват, че светът ще трябва само да харчи малко повече всяка година, за да генерира огромни ползи. Изчислено е, че допълнителните разходи за научноизследователска и развойна дейност през това десетилетие са около 5,5 милиарда щатски долара годишно – сравнително малка сума, дори по-малко от това, което американците харчат за сладолед всяка година.

Тази инвестиция ще генерира по-добри семена и култури с висок добив, които също могат да се справят по-добре с промените във времето като тези, които ще видим от изменението на климата. Създаването на по-големи и по-устойчиви реколти ще бъде от полза за фермерите, а производството на повече храна ще помогне на потребителите с по-ниски доходи.

Общата нетна полза през следващите 35 години, както за фермерите, така и за потребителите възлиза на над 2 трилиона долара. Всеки похарчен долар осигурява изумителните $33 социални придобивки, което прави това грандиозна инвестиция.

До 2050 г. това допълнително финансиране ще повиши селскостопанската продукция с 10%, ще намали цените на храните с 16% и ще увеличи доходите на глава от населението с 4%. Инвестицията ще увеличи БВП в развиващите се страни с 2,2 трилиона долара до 2030 г. и 11,9 трилиона долара до 2050 г., съответно 2% и 6% увеличение на доходите на глава от населението. А по-ефективното селско стопанство ще намали глобалните климатични емисии с повече от 1%.

Селскостопанската научноизследователска и развойна дейност е феноменална инвестиция, защото не само прави селскостопанските работници по-продуктивни, но позволява на повече хора да бъдат продуктивни и иновативни и в други сектори. Това води до по-малко гладни хора и до по-ниски разходи за храна за всички.

Човечеството не може да изпълни всичките си обещания за 2030 г. Но трябва да изпълни научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство за най-бедната половина на планетата, защото това е една от най-добрите инвестиции, които човечеството може да направи.