Индия с амбициозна цел. Изгражда складове за 70 млн. тона зърно

С 11% от обработваемата земя в света и като вторият по големина производител на пшеница и ориз, Индия е селскостопанска мощ. Въпреки нарастващите производствени предизвикателства, свързани с изменението на климата, Индия наблюдава стабилно нарастване на производството на пшеница от 87 милиона тона през 2016-17 г. до прогнозирания рекорд от 110 милиона през текущата пазарна година.

Но за съжаление, неприемливо количество от тази продукция отива на отпадъци. Тъжно неадекватният капацитет за съхранение на зърно е сред причините Индия да има един от най-високите проценти на загуба на зърно след прибиране на реколтата сред големите производители в света. Въпреки че производството на пшеница и ориз скочи, способността на Индия да съхранява тези зърна, което винаги е било предизвикателство, се влоши през последните години.

Общото производство на зърно в страната през 2023 г. достигна 311 милиона тона, но капацитетът му за съхранение е само 145 милиона тона, по-малко от половината от необходимото, според Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН. Изчислено е, че Индия претърпява годишни загуби след прибиране на реколтата между 10% и 15%, най-вече поради неадекватни съоръжения за съхранение и неефективни дистрибуторски мрежи.

В обещаващо развитие премиерът на Индия Нарендра Моди през февруари стартира амбициозна инициатива за справяне с този проблем. Като част от по-широк план за повишаване на продоволствената сигурност в най-населената страна в света, планът включва това, което Моди описа като „най-голямата схема за съхранение на зърно в света за нашите фермери. Това ще позволи на фермерите да съхраняват продукцията си и да я продават в точното време според собствените си нужди. Това също ще им помогне да се възползват от заеми от банки.

С инвестиция от 15 милиарда долара от индийското правителство, схемата има за цел да създаде допълнителни 70 милиона тона капацитет за съхранение на зърно през следващите пет години чрез изграждане на хиляди складове и контейнери в цяла Индия. Обявената цел е да се изгради достатъчно капацитет за съхранение на зърно, за да се съхраняват 100% от производството на зърно в Индия.

Ако бъде успешно приложена, схемата не само ще намали количеството неадекватно съхранявано зърно, но децентрализацията на съхранението на зърно също ще намали необходимостта от транспортиране на дълги разстояния, ще намали транспортните разходи и ще подобри ефективността на веригата за доставки.

Чрез намаляване на загубите на зърно след прибиране на реколтата, Индия може да поддържа самодостатъчност с пшеница и може би дори да стане нетен износител. Подобно развитие би увеличило приходите от износ за Индия и би разширило глобалното предлагане на пшеница, което би било добре дошла новина за страните, зависими от вноса, много от които претърпяха промени в традиционните търговски потоци след нахлуването на Русия в Украйна.

Надяваме се, че проектът ще предостави пътна карта за други региони и държави, където загубата след прибиране на реколтата поради неадекватно съхранение на зърно е проблем. В Африка, например, която според повечето оценки губи 10% до 20% от зърното си в процеса на съхранение и транспортиране, подобна инвестиция може да промени играта.

Ако най-голямата схема за съхранение на зърно в света е успешна, това би било победа не само за Индия, но потенциално и за света като цяло.