След прибирането на последните тиквички градинската леха остава свободна, но не всяка култура е подходяща за следващия сезон. Изборът зависи от състоянието на почвата, предишните заболявания и хранителните потребности на растенията.

Тиквичките образуват голяма листна маса и се нуждаят от достатъчно хранителни вещества за продължителното си плододаване. При интензивно отглеждане те могат да изчерпят част от запасите на азот и калий в почвата.

Освен това някои болести и неприятели могат да засегнат и следващата култура, ако тя принадлежи към същото семейство.

Затова след тиквички е най-добре да се отглеждат зеленчуци от различни ботанически семейства. Пет култури са особено подходящи за включване в сеитбооборота.

Защо не е добре да засаждаме тиквички на едно място всяка година?

Тиквичките принадлежат към семейство Тиквови, заедно с краставиците, тиквите, дините и пъпешите.

Тези растения имат сходни изисквания към хранителните вещества и могат да бъдат засегнати от общи заболявания.

При многократно отглеждане на една площ рискът от натрупване на почвени патогени се увеличава. Особено внимание е необходимо, ако през сезона растенията са страдали от коренови гниения или увяхване.

Редуването с други култури помага да се прекъсне жизненият цикъл на част от причинителите на заболявания. То обаче не замества правилното торене, поливане и почистване на растителните остатъци.

1. Фасул и грах – добър избор след тиквички

Бобовите култури са подходящ вариант за лехите, на които през предходния сезон са отглеждани тиквички.

Фасулът и грахът могат да усвояват атмосферен азот благодарение на симбиозата си с грудкови бактерии. Така те задоволяват част от азотните си потребности, без да разчитат изцяло на запасите в почвата.

Това обаче не означава, че автоматично възстановяват плодородието на изтощена леха. Голяма част от усвоения азот се изнася с прибраната реколта.

За подобряване на почвената структура здравите растителни остатъци могат да се компостират или да се включат в почвата. В България грахът е подходящ за ранна пролетна сеитба, докато фасулът се засява след трайно затопляне.

2. Лук и чесън – подходящи за есенно и пролетно засаждане

Лукът и чесънът са добър избор за сеитбооборот след тиквички. Те принадлежат към различно ботаническо семейство и не споделят всички характерни болести на тиквените растения.

След приключване на реколтата през есента може да се планира засаждане на зимен чесън. В зависимост от района и условията е възможно и отглеждане на зимен лук.

Преди засаждането лехата трябва да бъде почистена и подготвена. Ако тиквичките са били болни, заразените растителни остатъци е необходимо да се отстранят.

Чесънът и лукът съдържат вещества с антимикробно действие, но не обеззаразяват надеждно почвата. Затова не трябва да се разчита на тях като средство срещу брашнеста мана или коренови заболявания.

3. Репички – бърза реколта от освободената леха

Репичките са подходящи за градинари, които искат да използват площта за кратък период.

При благоприятни условия някои сортове могат да бъдат готови за прибиране след около месец. Те принадлежат към семейство Кръстоцветни и са подходящи за редуване с тиквички.

В България репичките се отглеждат успешно през пролетта и есента. За доброто им развитие са необходими рохкава почва и равномерна влажност.

При недостиг на вода кореноплодите могат да станат твърди и с влошени вкусови качества.

Макар да имат кратък вегетационен период, репичките също се нуждаят от хранителни вещества. Затова при силно изтощена почва е необходима подходяща подготовка.

4. Копър, магданоз и листни зеленчуци

След тиквички могат да се отглеждат копър, магданоз, салати и други подходящи за сезона листни зеленчуци. Тези култури позволяват разнообразяване на насажденията и по-пълно използване на градинската площ.

Копърът може да се засява директно, когато температурите са подходящи за поникване. Магданозът се развива по-бавно, но позволява продължително прибиране на листна маса. През по-хладните периоди могат да се отглеждат и различни видове салати.

Важно е обаче да се знае, че листните зеленчуци не растат без хранителни вещества. Те се нуждаят от достатъчно азот за образуване на качествена зелена маса. При бедна почва може да се наложи подхранване, съобразено с конкретната култура.

5. Моркови – подходящи при добре подготвена почва

Морковите също могат да бъдат включени в сеитбооборота след тиквички.

Те принадлежат към различно семейство и не споделят всички характерни заболявания на тиквените култури.

За образуване на прави и добре развити кореноплоди е необходима рохкава, дълбока и добре обработена почва. Ако лехата е уплътнена, морковите могат да се деформират или разклонят.

Не е препоръчително непосредствено преди сеитбата да се внася пресен оборски тор. Той може да повлияе неблагоприятно върху качеството на кореноплодите.

Морковите също се нуждаят от калий и други хранителни елементи. Затова при изтощена почва трябва да се осигури подходящо хранене.

Кои две култури не е добре да засаждаме след тиквички?

1. Краставици

Краставиците са близки родственици на тиквичките и принадлежат към същото семейство. Те могат да бъдат нападнати от част от същите неприятели и причинители на заболявания.

При последователно отглеждане на една площ рискът от определени почвени инфекции се увеличава.

Особено внимание е необходимо, ако през предходния сезон са наблюдавани коренови гниения или увяхване. Затова краставиците е по-добре да бъдат засадени на друго място.

2. Тикви

Тиквите също не са подходящ избор непосредствено след тиквички. Двете култури имат сходни изисквания към хранителните вещества и условията на отглеждане. Освен това могат да бъдат засегнати от общи болести и неприятели.

Последователното им отглеждане не осигурява необходимото редуване на ботаническите семейства. Същата препоръка важи и за дините и пъпешите.

След колко години можем отново да засадим тиквички?

Обикновено се препоръчва тиквените култури да се връщат на същото място след около 3–4 години. През този период могат да се редуват бобови, лукови, кореноплодни и други подходящи зеленчуци.

Това помага за ограничаване на натрупването на определени почвени патогени. Ако през предходния сезон е имало сериозни заболявания, може да се наложи по-дълъг период.

В малките градини спазването на сеитбооборот понякога е трудно. Тогава особено значение имат здравият посадъчен материал, растителната хигиена и правилното управление на почвата.

Как да подготвим почвата след последната реколта от тиквички?

След приключване на плододаването растенията трябва да бъдат отстранени от лехата.

Ако листата и стъблата показват признаци на заболяване, не е добре да се оставят върху почвата.

След почистването мястото може внимателно да се разрохка. При необходимост се добавя добре угнил компост, съобразен с потребностите на следващата култура.

Ако лехата ще остане свободна до пролетта, може да се засее подходяща покривна култура. Това помага за предпазване на почвата от ерозия и поддържане на нейната структура.

При съмнения за сериозен недостиг на хранителни вещества най-надеждният подход е почвен анализ.

Какво е най-важно да запомним?

След тиквички могат успешно да се отглеждат фасул, грах, лук, чесън, репички, моркови и различни листни зеленчуци. Изборът трябва да бъде съобразен със сезона, състоянието на почвата и предходните заболявания.

Краставиците и тиквите е по-добре да се преместят на друга площ. Най-важното правило е да не се отглеждат последователно зеленчуци от семейство Тиквови на едно и също място.

Така се намалява рискът от болести и се създават по-добри условия за следващата реколта.