Какво се случва с реколтата в последните години?

В интервю за Агровест, председателят на Националната асоциация на професионалните агрономи (НАПА) – агр. Димитър Витковски коментира стопанската година и причините за разочароващите производствени резултати.

Агр. Витковски, в последните години ситуацията пред земеделците става все по-предизвикателна. Каква е причината за това?

Всъщност тя не е само една. Масово свикнахме да обвиняваме сушата, която е едната страна на монетата, но какво ни казват растенията? Нарушен сеитбооборот и невидимите проблеми от това. Публична тайна е, че с две основни култури – пшеница и слънчоглед, и трета – царевица с ежегодно намаляващи площи, фермерите в България имат проблем със сеитбооборот, водещ до натрупване на болести, неприятели и вече ежегодно намаляване на добивите, а в същото време се сее слънчоглед втора култура? 

Когато една култура идва доста често, да кажем през година или две, и това се случва в продължение на 15 -20 години, се затруднява регенерацията на почвата. Добавянето на макро и микро торове влияе положително на този процес на регенерация, но не е панацея. Почвата има свойството да се възстановява, но това изисква време. Покривните култури помагат, но изискват допълнителни вложения в тежки времена.

Тоест, универсално решение няма! За да се справим трябва да се търси градивен диалог между производители, агрономи и наука, за да се тръгне в правилната посока. Необходимо е да се търси научна обосновка на причините за ниските добиви. Много е лесно да кажеш, че сушата е виновна. Но това не е градивно. Не можеш да повлияеш на природата да вали и да не става горещо, това не помага на земеделците.

Каква е правилната рецепта в подобна ситуация?

За съжаление, в земеделието няма конкретна рецепта, която е написана на камък. Никъде няма правило – имаш почва 4-а категория, ако сложиш 50 кг тор и определен брой хиляди семена, ще получиш еди-какъв си добив.

В земеделието такава рецепта няма. Тя е различна всяка една година. И няма две еднакви години. Фермерите имат крещяща нужда от специалисти. Важно условие е агрономите, които ги съветват да са независими и безпристрастни. Защото всеки е лоялен на този, които му плаща заплатата.

Стопанствата трябва да са стабилни независимо от това каква е  годината. А това на първо място означава грамотно планиране, особено икономическо и агрономическо. Устойчиво земеделие се постига с икономически рентабилни вложения.

Важно е да се вземат мерки навреме – всички фактори да се сложат на масата, да се говори за тях и да се мисли дългосрочно. Колкото е по-висока камбанарията, толкова по-далеч се вижда. Трябва да прогнозираме с хоризонт поне 2-3 години напред. Това не винаги е по силите на фермера, но е абсолютно в компетенциите на независимите консултанти.

Осъзнават ли стопаните необходимостта от професионална консултация?

Това е дълъг процес, но все повече фермери започват да осъзнават тази необходимост. Стопаните имат много практически опит и знания, но когато разговорят „сами със себе си“ трудно стигат до правилните отговори. За това отново ще повторя, че най-важното нещо е да има диалог.

Един добър агроном може да спести на фермера страшно много пари. Хербицидът, приложен навреме, може да се прилага в една доза, а ако закъснееш, трябва да приложиш максималната доза. Като го умножиш по декарите, стават хиляди левове. При фунгицидите е по същия начин. Дали имаш нужда от 1,2 или 3 фунгицида и кога да ги приложиш, също е много важно.

Изключително важен е изборът на броя растения, които засяваш. Ако по презумпция сееш с норма 7000 растения слънчоглед или царевица, а същият добив може да бъде формиран със 4500 растения,  това не е малка разлика в цената на семената. Всички тези неща трябва да бъдат обсъдени и съобразени с потенциала на полето, на което се работи.

Прочетете още – Агроном Димитър Витковски: В последните години се наблюдава спад в добивите

Ако потенциалът на полето е 200 кг слънчоглед от декар и фермерът направи разход за 500 кг/дка, той няма да получи 500 кг/дка. На отделни блокове може да получи 350 кг/дка. Значи разходите трябва да се правят на базата на този очакван добив. Това после формира целият марж и печалба на стопанството. Всички разходи трябва да се правят с оглед на конкретното поле, почви, микроклимат.

Ако знаеш, че в стопанството от юли до ноември не пада дъжд, значи трябва да направиш операциите така, че през тези месеци да можеш да имаш някаква влагозапасеност в почвата. Повечето разходи за семена и торове, например, няма да накарат времето да вали.

Крайно време е да си дадем сметка, че земеделие по шаблон вече няма да може да се прави. Навсякъде ще трябва да се реагира според конкретните условия, а за това е необходима помощта на добре подготвени, квалифицирани и независими консултанти.