Как да осигурим висок добив от рапица?

Агровест стартира рубриката „Агросъвети“, в която периодично ще споделяме практически насоки за да бъдете още по-успешни във „фабриката под небето“, обединяваща всички направления на селското стопанство. Тук има по нещо за всеки – от домашната градинка, през полето, до животновъдната ферма. Днес темата е посветена на маслодайната рапица и какви са нейните потребности по отношение на хранителни вещества и микроелементи, така важни за получаването на висок и качествен добив.

Повечето фермери имат дългогодишен опит с отглеждането на маслодайна рапица и използват различни изпитани и проверени във времето методи за получаване на най-добрата, равномерна и качествена реколта от маслодайна рапица.

Мястото в сеитбообращението е от ключово значение при отглеждането на всяка една култура. Конкретно за маслодайната рапица е установено, че тя не бива да бъде отглеждана след себе си.

Изследване проведено в Германия доказва, че отглеждането на рапицата като монокултура води до получаването на най-нисък добив, докато при включването и в  5 годишен оборот се получават най-високите добиви.

Максимални добиви от маслодайна рапица се постигат след грах като предходна култура, последван от ечемик и пшеница. Благоприятният ефект на граха обаче не се наблюдава, когато делът на рапицата в ротацията надвишава 50%. Освен намаляването на шушулките и семената, нарастващата честота на заболявания също редуцира размера на реколтата.

След като е поставена на правилното място в сеитбообращението, идва време и за правилното развитие на културата. При рапицата 13 минерални хранителни вещества са от съществено значение за нормално протичане на вегетацията. Пълната липса или недостига дори само на едно от тези вещества възпрепятства нормалният растеж и развитието на растенията.

Но как да познаем какво точно липсва на нашата рапица? В следващите редове сме се опитали да обобщим сигналите за липса на част от елементите, които могат да се окажат разликата между пълен провал и богат добив.

Азот – той е подвижен в растението и се пренася от по-старите към по-младите части на растението. По този начин симптомите се появяват първо при по-старите листа, докато по-младите части остават зелени за известно време.

Този факт може да се използва, за да се направи разлика между азотен и серен дефицит: за разлика от азота, сярата не може да бъде преразпределена, така че дефицитът ѝ винаги започва в по-младите листа а в по-старите се проявява с червеникав и червеникаво-виолетов оттенък.

В случай на недостиг от азот червеникавият цвят винаги е придружен от бледо-жълто-зелен цвят на цялото растение, некроза на тъканите и засилено стареене на по-старите листа. В по-късните етапи на развитие цъфтежът намалява, периодите на цъфтеж и узряване се съкращават, а броят на шушулките е нисък.

Сяра – тя е от съществено значение за образуването на протеини в рапицата. Не само количеството протеин, но и качеството на протеина се влияе от нейното наличие. В условията на недостиг растенията произвеждат по-малки количества сяра-съдържащи аминокиселини, което пък води до понижени нива на метионин и цистеин в рапицата.

Разработването на нови 00-сортове с ниско съдържание на ерукова киселина и глюкозинолати направиха тази култура още по-взискателна към сярата. При зимните сортовете рапица симптомите на дефицит се наблюдават още през есента, първо при по-младите листа, където цветът се променя до светло зелено и жълто и с хлороза –  започвайки от външните части на листа, докато тъканта около жилите остава зелена.

Първите симптоми се появяват в области в полето, където развитието на кореновата система е нарушено от лоша структура на почвата или ограничение за отводняване в почвения профил. Растежът на растенията се редуцира още в много ранен етап. По време на удължаването на стъблото (основният период на усвояване на сяра), листата остават по-малки.

При силен дефицит най-младите листа показват характерна лъжична деформация, често заедно с червеникаво оцветяване поради обогатяване с антоцианини. Началото на цъфтежа се забавя и цветът на венчелистчетата се променя от ярко жълто до бледожълто а при тежки условия на недостиг и до бели венчелистчета. Освен това венчелистчетата са по-малки. Периодът на цъфтеж е особено критичен за формирането на добива, тъй като плодовитостта се намалява при дефицит на сяра.

Дори на този късен етап от развитието е възможно да се коригира сярата чрез листно торене което е много ефикасно.

Магнезий – най-добре известната функция на магнезия в зелените растения е мястото му в центъра на молекулата на хлорофила. При недостиг, в засегнатите растения липсва хлорофил а симптомите се проявяват във вид на хлороза.

Често тя започва с мрамориране и обезцветяване до бледозелени, зеленикаво-жълти и жълти цветове под формата на петна, преминаващи от страни на листа и ръба към средната жилка.

При остър недостиг на магнезий цветът се променя до червеникавокафяв и виолетов, последван от некроза на тъканта. На полето дефицитът често се забелязва под формата на петна, растящи рамо до рамо с области без видими симптоми на дефицит, придавайки на посева неравен външен вид.

Ако вземете предвид тези важни сигнали и откликнете на нуждите на културата с подходящи торове, то вашата рапица ще отговори с висок и качествен добив.