КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ ОВЦЕ МАЙКИ?
Отглеждането на овцете майки за мляко е в тясна връзка с физиологичния период, в който се намират. Различават се следните физиологични периоди: подготовка за случна кампания и същинска случна кампания; първи период на бременност; втори период на бременност; първи период на лактация; втори период на лактация.
Първият период на бременност е с най-ниски изисквания и е най-лек и без особени разходи за отглеждане. При нашите условия на отглеждане той съвпада с пасищния период. Трябва да се внимава при пашата да не се изкарват овцете при влажно време, да не пасат млади треви обикновено след първите есенни дъждове, поради съдържанието на по-високи количества естроген и оттам овцете да направят ранни аборти. Ако пашата е изгоряла – в края на лятото, при продължителен сух период овцете трябва да се подхранват по-малко, за да не губят от телесните си резерви и да ощетят развитието на приплодите.
Овцете не бива да остават без вода, особено през летния период.
Вторият период на бременност е от особена важност. През него се залага бъдещата продуктивност на приплодите. Растежът на ембрионите през този период е много интензивен и затова храненето е от съществено значение. Обикновено този период съвпада с преминаването от пасищно към оборно хранене. Затова е необходимо помещенията да бъдат почистени и дезинфекцирани и вече отремонтирани, ако това се налага.
Преходът от пасищно към оборно отглеждане се отразява на овцете. Те губят апетит, ако този преход е извършен внезапно, а не плавно – чрез постепенно намаляване на времето за паша. Привикването обикновено става за около 10 дни. Дзвизките са по-чувствителни. При тях трябва да се постави сламена постеля и да се уплътнят прозорците и вратите, за да се избегнат простудите.
Храненето и поенето трябва да се изнесат навън, за да не се преовлажнят допълнително помещенията.
Бозайният период е един от най-трудните за овчарите. Необходимо е да се дежури денонощно, за да се осигури помощ при трудните раждания и при засукването на новородените. През този период е нужно овцете майки с агнетата веднага след агненето да се поставят в отделни боксове за по-стриктен контрол. В тези отделения оптималния престой е 5-7 дни, а ако овцете не приемат агнетата си и до 10-12 дни. След това животните заедно със своите приплоди се разделят на групи според възрастта на агнетата и развитието си преди всичко, след това според типа на агнене – единаци, близнаци и предназначението си – за разплод или продажба за клане.
При овцете майки този период е особено важен, т. като високомлечните овце е необходимо да се преглеждат ежедневно за мастит – при случаите, когато агнетата не могат да ги избозават (при агнета – единаци това е често явление).
Практиката показва, че е добре групите на овце-майки с агнета за разплод, да се отглеждат така не повече от 45-60 дни и след това да започне доенето, тъй като е установено, че в този период овцете се влияят доста от раздояването и количеството издоено мляко се увеличава. Добра практика е през този период да се взема едното мляко от овцете – по преценка сутрешното или вечерното. Целта е по-гладък преход към отбиването, както и по-добро раздояване на овцете.
За съжаление през последните години цената на овчето мляко е по-ниска от себестойността му и много овчари предпочитат да бозаят агнетата по-дълго време. Така цената на живата маса компенсира ниската цена на млякото, което е по-изгодно.
Бозайният период съвпада с оборния период на отглеждане и е задължително на животните да им бъде предоставено постоянно вода и храна, както за възрастните, така и за приплодите.
Дойният период е много важен
За овцете с млечно направление дойният период е много отговорен. Обикновено за условията на страната ни това съвпада с преминаването от оборно към пасищно отглеждане – месеците март и април. Преходът към него трябва да се извършва внимателно и постепенно, защото разликата в храненето на животните през оборния и пасищния период е голяма. В рамките на седмица до десет дни овцете трябва да се пускат на паша след подхранване с концентриран фураж или малко сено, тъй като тревата в този период е много сочна и съдържа малко хранителни вещества и така овцете, изтощени след оагнянето могат да отслабнат. Необходимо е да се следва и за редовния достъп до сол, креда и допълнителни минерални добавки при овцете за мляко. Редовното поене и постоянния достъп до вода в двора или помещението са от изключително значение през дойния период.
През този период има две дейности, които са от изключително значение за млечната продуктивност – пашата и доенето. Основният принцип на пасането е овцете да се подкарват от по-сухи към по-сочни треви и от места с по-малко трева към места с повече.
Изисквания към пашата
При изкарването на паша овчарят трябва да се съобразява с посоката на вятъра. Когато времето е по-хладно овцете трябва да се карат по посока на вятъра. Само есента и пролетта по обедно време може да се карат срещу вятъра. Всички са наблюдавали, че през най-горещата част от денонощието овцете отказват да пасат и пладнуват, заврели глави една в друга. Преди години овцете за мляко редовно се пасяха нощем през това време. Това все още практикуват една част от фермерите, отглеждащи по-малки стада овце сами, без наемни работници. Това е правилно и трябва да се съблюдава от фермерите и овцете да се изкарват на паша през по-хладната част от деня.
По време на паша и доенето е удобно и трябва да се следи за телесното и здравословното им състояние – на копита, крака, кожа, виме. Здравословното състояние на вимето е от голямо значение по време на дойния период. При заболяване от мастит животните незабавно трябва да се лекуват и тяхното мляко в никакъв случай да не се смесва с общото. Млякото е идеална среда за развитие на различни патогенни организми и то не бива да се издоява директно в стъргата или на платформата на доилната инсталация, за да не се разпространяват зарази. Ако е необходимо слабите животни могат да се заделят в отделни групи за допълнително подхранване, особено в началото на периода. Болните животни също е добре да се отделят и да се лекуват. Веднага след стрижбата овцете трябва да се изкъпят профилактично, за да се предпазят от паразитите.